Екзекутивни тройки са работели срещу влиянието на Пражката пролет

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Гости от цяла България ще се съберат на 21. август в Казанлък, за да отбележат 50 години от инвазията на Варшавския договор в Чехословакия. Пред паметника на чешките самолетостроители ще се съберат

членове на Сдружението за приятелство с Чехия от Казанлък, Стара Загора, Габрово и Пловдив. Очаква се да пристигне и политическият секретар на чешкото посолство. Във възпоминанието ще се включат възпитаници на Художествената гимназия, на Гимназията по автотранспорт и на Хуманитарната гимназия. Обзор на политическото събитие през лятото на 1968 година ще направи Петя Минекова, директор на НУПИД „Акад. Д. Узунов“. Йордан Маринов ще припомни за мерките, взети от тогавашната комунистическа власт в Града на розите за неутрализиране влиянието на Пражката пролет. За целта била създадена т. нар. екзекутивна тройка в състав: началника на Следствието, началника на Военния отдел и координатора на ГК на БКП, отговарящ за „партийната чистота“. Фокусът бил насочен върху два контингента – криминален и политически. Криминалните са били „разчистени“, като ги вкарват в затворите и лагерите. При политическите на „профилактика“ са били подложени стотина „неблагонадеждни“, сред които около 50 бивши царски офицери. В крайна сметка близо 40 души от „политическите“ са били интернирани и пратени на работа в горските стопанства на Гурково, Тетевен и другаде.

Сред казанлъчани също има мъже, които са служили в Елховския и Харманлийския полк, взели участие в интервенцията в Чехословакия. „След като ни вдигнаха по тревога, от поделението до морето стигнахме на собствен ход. Във военноморската база в Атия ни натовариха с цялата техника на десантните баржи.“ - разказва едно от някогашните 19-годишни момчета. Днес той вече е пенсионер, но предпочита името му да не се публикува. От Одеса изминават близо 1000 км, натоварени на железопътни ешелони. В горите на Западна Украйна се разполагат на военнополеви лагер и започват учения. Едва когато низшите командири получават карти на Чехословакия, всички се досещат къде ще бъдат изпратени. Последния ден преди навлизането политическите офицери ги събират, за да ги „надъхат“. Между другото, споменават, че в Съветската армия има специални „особые части“. Тяхната задача е да разстрелват дезертьорите на място…

Днес темата за българското участие в окупацията на Чехословакия се премълчава. Както от онези над 2500 бойци и командири от БНА, преки участници в тези събития. Така и от левите приемници на БКП, макар че охотно ходят на поклонение пред паметника на „вожда“ от Правец. Иначе, темата е благодатна за обговаряне от десните. Но то и десни не останаха…