Все още е жива идеята за отделен паметник на украинските воини, паднали за свободата на България

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Клубът за българо-украинско приятелство в Казанлък отбеляза на 24. август с импровизиран коктейл националния празник на Украйна. На тази дата украинският народ празнува Деня на независимостта, когато през 1991 година Върховната рада на тогавашната Украинска съветска социалистическа република приема Декларация за независимостта - едно начало на съвременната украинска държава. 27-ата годишнина на Независимостта бе отбелязана с военен парад в Киев, в който взеха участие 4500 военнослужещи и 250 единици бойна техника. В парада участваха и представители на 15 страни – украински партньори, повечето членове на НАТО.

Отдавнашна идея на казанлъшкия Клуб за приятелство с Украйна е издигането на двуметров паметник на бойците и командирите от украински произход, загинали за освобождението на България. С помощта на главния архитект на Община Казанлък мястото на монумента в Мемориалния комплекс край Шейново вече е избрано. Но напрежението в руско-украинските отношения се отразява и на реализацията на този паметник.

Да припомним, че за Руско-турската война са били мобилизирани през 1876 г. в Киевски, Харковски и Одески военни окръзи десетки полкове, в състава на които влизат почти изцяло хора с украински произход, които изиграват решаваща роля в борбата за освобождението на България. Анализът на състава на руската армия красноречиво показва, че в бойните действия в България вземат участие полкове, които са били разквартировани в тогавашните украински губернии. В Гренадирския корпус – 5-и гренадирски Киевски полк, 1-и армейски корпус – 1-и хусарски Сумски полк, 4-ти армейски корпус – 4-ти драгунски Екатеринославски полк, 4-и улански Харковски полк, 4-и хусарски Мариуполски полк. В състава на 8-и армейски корпус – 9-а пехотна дивизия (Полтавска област) – 33-и пехотен Елецки полк, 34-и пехотен Севски полк, 35-и пехотен Брянски полк, 36-и пехотен Орловски полк, 14-та пехотна дивизия – 53-ти пехотен Волински полк, 55-ти пехотен Подолски полк, 56-ти пехотен Житомирски полк, 8-ми хусарски Лубенски полк. В състава на 9-ти армейски корпус са 20-и пехотен Галицки полк, 9-и хусарски Киевски полк, 11-ти армейски корпус – 11 кавалерийска дивизия, 11-и улански Чугуевски полк, 11-и хусарски Изюмски полк. В 12-ти армейски корпус воюват 45-и Азовски полк, 46-и пехотен Днепровски полк, 47-ми пехотен Украински полк, 48-ми пехотен Одески полк, 130-и пехотен Херсонски полк, 131-и пехотен Тирасполски полк (Киев), 12-и драгунски Стародубски полк, в 13-я армейски корпус – 137 пехотен Нижински полк и др. Сред висшите командири, които стават известни по време на Руско-турската война, трябва да се споменат такива като генерал М.П. Богацевич – командир на123-ти Козловски полк, генерал П.Е. Гарковенко – началник на 40-та артилерийска бригада, полковник В.В. Гудима – командир на батальона на 16-та артилерийска бригада, генерал О.О. Липински – командир на 35-ти Брянски полк, полковник О.И. Немиря – командир на 47-ми Украински полк и много други. Трябва отделно да се споменат и имената на легендарните генерали – командващ на 8-и армейски корпус Фьодор Радецки и командира на 14-та пехотна дивизия Михайло Драгомиров, които се почитат сред главните герои на Освободителната война. Голям принос за победата в Руско-турската война 1877-1878 г. имат и медицинските работници. Като доброволци на фронта тогава пристигат и немалко випускници на медицински факултети на Киевски, Новоросийски и Харковски университети. Мобилизирани са в редовната армия и непосредствено на фронта членове на Дружеството на киевските лекари.

Също така, легендарната отбрана на Шипченския проход, през който се опитва да премине армията на Сюлейман, е осъществена от българското Опълчение и полкове, съставени от украинци: 35-и Брянски и 36-и Орловски полк, в които служат полтавчани. Гарнизоните и на двата полка се намират в Полтавска област. 4-та стрелкова бригада, която по време на боевете на Шипка получава неофициално наименование «Желязна», е съставена от селяни от Херсонска област.