По наличните данни археолозите не могат да отъждествят Бузово кале със средновековния Крън

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Равносметка за приключилия трети сезон на разкопките на крепостта Бузово кале над с. Бузовград направи ръководителят на екипа от археолози доц. д-р Деян Рабовянов от НАИМ при БАН. 375 квадратни метра площ с дебелина,

достигаща до 3,30 метра е проучила експедицията с участието на археолозите Пламен Дойчев (докторант във ВТУ) и Никола Русев (РИМ-Русе). Усилията на екипа са били съсредоточени в южната част на крепостта в района на т.нар. Малък мегалит. Разкрити са двете масивни крепостни стени и разположената между тях църква. След направената стратиграфия на скалния терен и хронологизация на находките, най-древна се оказва външната крепостна стена с дебелина 1,95 метра – тя е датирана към втората половина на V век и управлението на византийския император Теодосий II. Проучванията на разположения между двете крепостни стени храм показват, че първоначалните му размери при построяването са били 12,9 х 6,3 метра. Тази черква е датирана към първата половина на VI век и е от времето на император Юстиниян Велики. Впоследствие, чрез построяването на притвор от северната страна, храмът е бил разширен и неговите окончателни размери стават 16 х 8,30 метра.

Археолозите са проучили и втората църква, която е разположена извън стените на крепостта. Открита е крипта, разположена под олтара, в която обикновено при екстремални ситуации се укриват храмовата утвар, икони и други ценности. За съжаление, криптата е била ограбена. Има данни за останките на още един – трети храм – което навежда екипа от археолози на мисълта, че в близост до късноантичната крепост се е намирал цял религиозен комплекс, вероятно манастир. За това свидетелства и названието на местността – „Черковищата“.

Първият, късноантичен период от живота в тази крепост е приключил през 80-те години на VI век. Тогава укрепената твърдина е била превзета и опожарена, вероятно от аваро-славянските нашествия по тези земи. Такова е заключението на доц. Рабовянов.

Находките

Екипът е успял да проучи и две жилища, като едното от тях е било двуетажно. Забележително е, че в тях е открита съхранена цялата покъщнина – посуда, инструменти, нагръден кръст. Окрит е и бронзов боздуган, чиято висококачествена изработка показва, че той е бил собственост на високопоставен военачалник. Датировката на оръжието е към ХII – ХIII век, което съвпада с началото на Второто българско царство.

Намерени са също три златни монети от епохата на император Юстин II /ок. 580 година/. Те очевидно са част от разпръснато древно съкровище.

Но най-ценната находка от този археологически сезон е един оловен печат, принадлежал на византийски сановник. Предстои разчитането му от един учен от Великотърновския университет, като се очаква надписът да хвърли повече светлина върху личността на владетеля на крепостта над Бузовград.

Важно е да се спомене, че тази година значението на археологическия обект край Бузовград бе оценено и от Министерството на културата, което отпусна за разкопките 13 000 лв. от държавната субсидия за археология. Исторически музей „Искра“ е осигурил други 15 000 лв. и по този начин всички находки ще останат във фондовете на казанлъшкия музей.

Какво предстои?

Според д-р Момчил Маринов, директор на ИМ „Искра“, обектът трябва да се извади от Държавния горски фонд и да получи статут на паметник от национално значение – за да може да се търси още по-сериозно финансиране за продължаването на разкопките, както и за постепенното социализиране на останките от късноантичната крепост. А кога ще могат да бъдат видени новите находки от казанлъшката общественост? Най-вероятно това ще стане догодина, в навечерието на Празника на розата.

Равносметката:

археолозите, въз основа на характера на укрепленията, вътрешното застрояване и голямата площ от 17 декара, правят следния извод: крепостта е била важен локален център от полуградски или градски тип както през VI в., така и по време на Второто българско царство. Всъщност ние, съвременниците, ставаме свидетели на възкресението на най-сериозната крепост в Розовата долина, известна досега на науката. Но доц. Рабовянов отрича възможността това да е средновековният град Крън. Очаквайте мотивацията му в специално блиц-интервю.