Като при всяка насилствена смърт, нека си зададем въпроса „Qui bono?“

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Днес, 28. август, се навършват 75 години от внезапната гибел на българския цар Борис III, в храма на казанлъшкия девически манастир „Въведение Богородично“ се събраха представители на патриотичното гражданство. Ефимерият на светата обител иеромонах Димитрий отслужи заупокойна молитва, след което бе раздадено варено жито за упокоение на душата на предпоследния български цар.

Има няколко версии за непредизвестената смърт на царя. Първият заподозрян е Хитлер, с когото Борис е имал среща само две седмици преди кончината си. Но, ако наистина е искал да отстрани царя, Хитлер би го задържал още в Растенбург. Или, ако приемем, че той го е отровил, би следвало да постави марионетно правителство в София, което да изпълни неговите искания. Впрочем измислицата, че Хитлер е настоявал България да прати свежа 300 000-дна армия на Източния фронт отдавна е опровергана.

Според анализ на историка доц. д-р Момчил Дойчев, най-голяма полза от смъртта на българския цар имат СССР и лично Сталин, който виждал в лицето на Борис III пречка за осъществяване на своите завоевателни планове не само към България и Балканите, но и към цяла Европа. Защото до Сталин са достигнали сведения, че царят се готви да прекрати състоянието на война между България и САЩ, да обяви неутралитет и да бъде инициатор и посредник на преговори за сепаративен мир между западните сили и Германският райх с цел да спре неизбежната болшевизация на окупираната от Червената армия Европа. За това свидетелстват тайните контакти на царя с Алън Дълес в Швейцария и с американското посолство в Турция. За тези тайни преговори руснаците узнават, тъй като са вербували българския посланик в Москва - Стаменов.

На 18 август 1943 царят се качва на Мусала. След слизането му от върха неговият шофьор му съобщава нещо изключително важно. За това свидетелства личният секретар на царя - Станислав Балан. „Царят ме извика и каза: “Заминавам за София.“ . Балан поискал да го придружи, но царят го възпира: “Не, тоя път трябва да бъда съвършено сам.”

Шофьорът е доказан комунист, но тъй като бил от възрожденски род, царят не се притеснявал за неговата лоялност. Според доц. Дойчев, царят посещава за кратко посолството на СССР. Какво точно се е случило там, можем само да гадаем. Но няколко часа след прибирането му в двореца, го поваля масиран инфаркт, който след няколко дни го отнася в гроба. И докато неговият син Симеон Сакскобургготски не смее да назове очевидната истина, сестра му княгиня Мария Луиза в един скорошен документален филм открито казва: „Руснаците убиха баща ми.“