Четиридневно автобусно, жп и офроуд возене и ходене по исторически, природни и културни забележителности из Родопите и Балкана

Христо АНГЕЛОВ

 12.8.2018  /събота/

В здрача на ранната утрин, от площада зад Пощата, в автобусите на Николай /N1/ и на Стоян /N2/, се качиха 103-ма пътешественици и потеглиха на запад /5:18/. Джипът на Мартин, с Петя и Вихрен, пое след тях. Покрай Баня и Труд, тръгнахме по магистралата

и починахме на „Макдоналдс“, където ни чакаше пристигналият от Кърджали с автобус Белю. В Пазарджик прибрахме Кристиан Ваклинов - възторжен млад човек, създал и оглавил гражданска група за спасяване на Родопската теснолинейка. Той ни разказа за проектирането, строителството и експлоатацията на линията, докато стигнем гара Цепина /8:27/, превърната с доброволен труд и средства в Дом-Музей на теснолинейката /открит на 3.9.2017 г./.

Има богата колекция от исторически снимки, за цялата 90-годишна история на построяването и експлоатацията на линията. Тежки строителни дейности, пищни тържества за откриване на гарите, кадри от златния период на линията с най-много и пълни влакове. Има табло-разписание от 1985 година, когато през гарата са минавали по 31 влака на ден. Канцеларията на гара Цепина е възстановена в оригиналния си вид.  Влиза се в работната обстановка на ръководител-движение от едно време, може да се маркира розово картонено билетче на компостьор, да се обърне истинска железопътна стрелка и да се видят още много интересни ЖП-неща.

На 2-ри август 1926 година потегля първият влак от гара Саранбей до гара Лъджене-Каменица. Пътувало се 3 часа 22 м. На 9-и декември 1947 г. е въведена последната 6-километрова отсечка от Банско до гара Добринище. В строителството на този грандиозен жп-проект участват основно хора от трудовата повинност.        

В 9:04 пристигна влак „Родопи“ с пет вагона /в т. ч. и вагон-ресторант/, теглени от дизелов локомотив /румънско производство по немски образец/. Експедиционерите се натъпкаха в композицията и возилната система тръгна, за да спре на гара Долене, където чака 10 мин., за да се размине с идващият от Добринище „събрат“. След това започна пъплещо изкачване до гара Костандово, където отново се прехвърлихме на изпреварилите ни автобуси /10:00/.

По Чепинската долина, на юг, достигнахме центъра на Ракитово /10:17/. Разгледахме раннохристиянската трикорабна кръстокуполна базилика „Николица“. Строена е   ІV – VІ век, съществувала до средата на ХVІІ век, разрушена до основи след помохамеданчването на Чепинския край. Два века е забравена, но некрополът около нея се използва до ХІХ век. Размерите ѝ са 32 х 17 метра. Има архитектурно сходство с църквата „Св. София” в София, с базиликата над Белово и с Еленската църква при Пирдоп, които са построени през същия исторически период.

Часовниковата кула е построена през 1872 г. на височината Бърдо, в източната част. Висока е 18,6 m, а стените ѝ са дебели 0,8 m. Има формата на октагон (осмоъгълник) и представлява каменно-дървена кула. Над нея е туристическа атракция "Бърдоландия" с Въжена градина и Виа Ферата /железен катерачен път/.

Ракитовецът Николай Проданов ни поведе през горите и поляните Блаце, до разклона за пещерата Лепеница. С 3 джипа и 1 уазка, на 4 курса хората бяха изкарани на Пашино бърдо /Пешин бърдо/ - Първото бърдо. От поляната, на която има 15-местна хижа, се придвижихме до върха с Тракийско светилище – обсерватория и крепост със стена, широка над метър и висока до 1.5 м /13:05/. Той се намира в резерват Мантарица (мант - свещена, на прорицател; терица – земя). Крепостната стена е широка над метър. Запазена е на височина около 1.5 m. Ограждала е тракийско светилище. Надморската височина е 1609 м. От скалата има незабравима панорама към яз. Батак, ридовете Каркария, Алабак, селищата от Чепинската котловина. Наоколо расте най-дъхавият здравец в района.

Рейс N1 тръгна в 15:50 и през Ракитово, в западния край на Велинград спря за нощувка в хотел "Зора".

Рейс N2 тръгна надолу в 15:30. В Ракитовския музей ни посрещна уредничката Елена Димитрова. Останки от неолитни селища от VІІ-VІ хилядолетие преди Христа, открити в местността „Макаков мост“. По-късно Западните Родопи са населявани от тракийското племе беси. Тяхно дело са няколко крепости в района с важно стратегическо значение: в местностите "Пашино бърдо" и "Качаков чарк" край гр. Ракитово и "Алков камък" при гр. Костандово. Следи от тракийско селище и рудодобивна дейност са открити в м. „Ремово“.
Там има и останки от римско селище. Многото базилики от раннохристиянската епоха (IV  - VІ в. сл. Хр.), дават основание да се предположи съществуването там на духовно средище - център на епископия. В музея се съхраняват и скулптурни произведения на ракитовеца проф. Крум Дамянов.

От Ракитово през Велинград и Юндола, покрай хижа „Хр. Смирненски“, се качихме до западната стена на язовир Белмекен /18:30-40/. Бутнахме студената повърхност на най-високото водохранилище на Каскадата „Белмекен - Сестримо“. Върнахме се на хижата /1860 м н.в./. Домакинът Георги Банев ни настани и вечерята започна в 20:30 , а Ехо вечерта бе до 0:30 ч.

12.8.2018 /неделя/

     След пристигането на закъснелите Петя и Веселин, хората от „Зора“ се отбиха на Юндола и изкупиха пазара.

От хижата тръгнахме в 8:25. През Белица /10:00/ и къща с външна кръчма, докъдето ни закараха автобусите, по нагорно пътче се добрахме до портала на Парка за танцуващи мечки. Обиколихме мечкарника, и гледаха филм за обитателите му. Мечото убежище е на площ 120 дка, на надморска височина 1200 - 1345 м. В гъстите гори, хълмовете и поляните, с езера за къпане и бърлоги за зимен сън, са намерили подслон последните 25 танцуващи български мечки, три от Сърбия и една от Албания. Средният живот е 25 години, а Виолета е достигнала 37 години. Женските мечки тежат 100-150 кг, а мъжките - 150-300 кг. 5 пъти на ден се раздава храна: хляб, риба, пилешко, мед, плодове. Високи огради и електропастири пазят животни и хора едни от други.

     Тръгнахме в 12:31. По прекия път, през Филипово, достигнахме отляво на пътя скалното варовиково образувание Каменната сватба. Зла свекърва прокълнала сватбарите и те се вкаменили.

     Една от скалите наподобява разярена, изправена на задните си крака мечка - асоциация със свекървещица. Трудно обърнахме на площада на с. Осеново, което има 65 жители и е на 1262 м н.в., с църква от 1830 г. Поехме по прекия път. След две остри серпентини в началото, наклонът и трудните завои намаляха. На 5 км вляво, на юг, видяхме скалистото тракийско светилище Митровица. Спускахме се до Рибново и спряхме пред кметството. Еднолентовият път скъсява с 40 км разстоянието от селото до областния център Благоевград. Председателката на читалището Руска ни отвори подновената сграда. Видяхме селските носии. Разказано ни бе за сватбите, които са по 3 дни. Първо се ходи у булката. Изнася се на показ на улицата чеизът, после се занася у момчето. Младоженката /гелина/ се къносва и белосва и тогава се води у сватовете. Само 300 от 1200 жители са постоянно в селото. Другите работят в чужбина и строят нови къщи в Рибново.                                            

   Измъкнахме се от рибновските теснотии и през Осиково, Скребатно, Балдево, Огняново, Гърмен, Дъбница и Долно Дряново, в 17:45 се добрахме до Долен. Слязохме до Амфитеатъра - пригодено за концерти терасирано място със сцена. Видяхме буренясалите останки от бащината къща на Мария и Иванка. В църквата Силвия Маневска ни разказа за доленското минало и мещроганския език на зидарите. Запя ни на един от петте гласа характерна местна песен. През Сатовча, в 20:10 стигнахме долната част на Доспат, където ни чакаше пилотния оранжев бус на Домакина ни Елин. Той ни разведе до хотел „Диамант“, до къщата за гости и до хотел „Елдоспорт“. Танци и „Ехо“-вечер с акордеона на Вальо, флейтата на Дамяна и китарата на Иван до 2:00.

                                              13.8.2018 /понеделник/

В 8:37 поехме за Сърница, Селище и Побит камък. По пътя за Медени поляни, в река Доспат има грамадна 4-метрова жабоподобна скала от едрозърнест гранит, процепен от бели аплитови и пигматитови жили. Голямо фотозаснемане падна /10:15-20/. Върнахме се в центъра на с. Побит камък. Хората за Црънча разгледаха скално изсечения 4-метров менхир, намиращ се на обширна мочурлива поляна, на 300 м северно от площада, качиха се на Рейс N1 и Митко ги поведе през Доспат и Барутин, по тесен, завоест, еднолентов път до црънчанския площад /11:30/. Селото е разположено на седловина, на завет, под високо плато, в което са местностите Райвлен, Ливаде, Горното гробе и Барчината.

На северозападната част е каменистото връхче Скалето с величествен изглед към долината на река Доспат /Рата/ и планините в Северна Гърция и Югозападна България. Било е тракийско светилище. Няколко човеко- и мечко-подобни камъни разнообразяват мястото. В процеп между две десетметрови скали е заклещен еднометров сферичен балван /подобие на Караджов камък/. Разходката продължи 2 часа.

От Побит камък към върха тръгнахме с местни джипове и уазка в 11:02 . 16 човека останаха за втори курс от 13:30 до 16:30. След прашно и стръмно друсане, спряхме на 500 м от върха. През иглолистната гора се добрахме до първенеца на западнородопския рид Дъбраш - Беслет /1938 м н.в./. На обраслата поляна имаше ръждясал винкелов 3 метров водомерен стълб, привлекателен за фотосесии /12:00/. Върнахме се до возилата и потеглихме покрай ретранслаторна кула, из поляни и по каменист офроуд път висока трудност /с 50 см стърчащи камъни/. Разклатени, раздрусани и прегладнели, стигнахме подножието на Каялийските скали /13:37/. Разположени сред вековна гора от бял бор и смърч, на 80 дка. Огромни камъни и венци, високи до 70 м, резултат от сферичното изветряне на късно-палеозойския гранит от Западнородопския блок, на възраст 250-300 милиона години. Има следи от изсичания и керамични остатъци. Връх Беслет се приемал от бесите за символ на Космическата планина.

Заобиколен е от скалните светилища Каялийски скали, Селанов бук, Кози камък, Кара таш и Али алан. От южната и северната група камъни се открива незабравима гледка към долината на р. Канина, вр. Свети Петър, Гъстата гора, Царкови ливади. Величествена зелена шир! Най-големият иглолистен масив на България бе пред нас!

През горския пункт Ранджа /14:49/, по все по-гладък път, излязохме на асфалта до Стойчовото и през Селище се върнахме в с. Побит камък /15:20/. Изкупени бяха наличните боровинки, сирене и масло. След прибирането на „горните“ хора, рейсът потегли /17:13/ и в Доспат бяхме в 18:35.

С буса на Елин вечерната група - Младен и Мария Попови, Мария и Калинка, Владо и Христо - отиде на Црънча и Скалето /19:30/. После, по стария каменист път за Ваклиново, слязохме до реката - 20:25. По десния бряг нагоре, на 200 м са паметните плочи на граничарите Дончо Ганев, Вергил Ваклинов и патрулното му куче Вихър, загинали на 1.7.1953 г., при престрелка с група, бягаща към Гърция. Близкото село Марулево е преименувано на Ваклиново.  Паметниците са до остатъците от дясната половината на римски мост на древния път от Драма и Кавала за Горнотракийската низина. Върнахме се в 21:10.

Ехо-вечерта бе до 0:47.                                                                                                                                                       

14.8.2018 /вторник/

Сбогувахме се с гостоприемния домакин Елин Шабански /ориентировач и скиор/, уредил преживяванията ни през последните два дни и угаждал ни на всякакви желания. Возилата тръгнаха в 8:30 и 8:45 и през доспатските гори пристигнаха на западния бряг на язовир „Широка поляна“. Разходихме се по главния полуостров с бившата почивна станция на Софийския университет, „разграбихме“ сиренето, кашкавала и маслото от магазинчето и топлия хляб от местната фурна. По стената на „Голям Беглик“, покрай Цигов чарк и през Батак се навряхме в центъра на Пещера /11:35/. Влязохме в бившето кино, превърнато в Музей на автомобилите на социализма. Бляскави возила от 80-те години: Москвич, Жигули, Трабант, Вартбург, Варшава, Волга, Чайка. Предмети от младостта на повечето от нас: детски играчки, бонбони, бутилки, цигари, кибрити, радиоапарати, радиоточки, елки, телевизори, обувки, дрехи. Емайлирани табели с впечатляващи текстове: „Всички комунисти дружно под земята“, „Машината обича ласка, грижливо гледане и смазка“, „Селянино, изми ли си яйцата?“. Засмени спомени за миналото ни!

В с. Устина кметицата се бе разпоредила и нейният човек Стефан ни поведе /13:20/ към Водопада /14:20/. 15-метровият скок бе пресъхнал. На изток от него се качихме до параклиса „Свети Георги“, разположен на плато, което е било долната част на тракийската и средновековна крепост Устина. На юг е стръмен куполообразен двуглав връх. Там е била главната кула, а сега има 2 метални кръста /4 и 6 метра/. Хубава видимост към Родопите и Тракийското поле /14:45/. На по-ниското северно връхче имаше 1,5-метров кръст. В селото минахме по малко римско мостче.

В 15:30 тръгнахме. На жп-гарата в Стамболийски оставихме софиянките Вили, Дамяна, Голямата и Малката Марии и Радослава. След Цалапица, на бензиностанцията „Еко“ /16:00/ слязоха Гинка и Белю, за да вземат рейса за Кърджали. През Труд и Баня, Рейс N 2 спря в Източния край на Карлово /16:57/. Десертните походници Владо, Жоро, Ваня, Руска и Христо слязоха, а возилото стигна крайната спирка зад Пощата след 808 километра.

Десертният поход

14.8.2018 /вторник/

Тръгнахме в горещината в 17:03 към североизточния край на Карлово, край Горния стадион и през уличка между крайните къщи „хванахме“ маркираната пътека. Из нисък лес и шубраци и стара борова гора, излязохме на поляните и вляво се вмъкнахме в долчето на хижа „Равнец“ /1260 м н.в. - 20:36/. Хижарката Надка ни настани на горния етаж, запали банята и ни нагости с боб и манатарки, салата с „друсани“ краставици и домати. Легнахме в 23:20.                                                                                                                       

 15.8.2018 /сряда/

Закусихме с пържени филийки, сладко, чай и кафе. Тръгнахме в 7:45. По обновената лятна маркировка стигнахме до остатъци от кошара и сух водолей и през стара гора, през Булката се качихме, ядейки и берейки боровинки до Сините камъни /12:10/, Започна панорамно слизане през Пашов камък, Манастирчето, Погледния камък. Влязохме в гората и по камениста пътека минахме през селската гора и от нея - на пасище. Обиколихме от запад оградено с висока мрежа лозе и намерихме главната улица на село Васил Левски. На най-горната спирка /15:50/ починахме. Покрай читалище „Никола Вапцаров“ и училище „Любен Каравелов“ слязохме на гара Ботев /17:10/. Пътническият влак ни закара от 17:50 до 18:50 в Казанлък. Ритуално, в движение, изядохме по един клечков сладолед на раздяла.

               19 - 27.08.2018