Под асфалта на пътя за Крън лежат останките на раннохристиянска епископска базилика

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Знаете ли, че само на около 100 м югозападно от г. Крън, под самия път за Казанлък лежат останките на голяма раннохристиянската базилика? Това е местността "Клиселика", която в превод от турски означава „Черковището“. Понастоящем останките на базиликата са

скрити под асфалта на шосето за Казанлък, непосредствено преди отклонението за Крън. Преди години мястото е било маркирано с табела, която показвала плана на базиликата, с описание за находката. Днес няма и помен от табелата!

Базиликата е разкрита при археологически разкопки, проведени от археолозите ГерганаТабакова-Цанова /тогава директор на ИМ „Искра“/ и доц. Тодор Овчаров от ВТУ през 1974 година. Тогава се е установило, че тя е била част от голям църковен комплекс, включващ и други сгради, функционално свързани с базиликата, както и двор с кладенец в него.

Сградата представлява трикорабна базилика с неправилно очертан наос, стеснен в западната част. Външните ѝ размери са: дължина - 27,60 м, ширина в западната част – 11,60 м и 12,90 м в източната част. На изток църквата завършва с голяма полукръгла апсида с тухлен синтрон. В средата на апсидата, в пода, е разкрита малка крипта, изградена също с тухли. Страничните кораби са отделени от централния с колони, като от северната колонада са били запазени шест бази на колони. На запад храмът е завършвал с едноделен нартекс, ограничен от север и юг с две помещения, завършващи към изток с малки апсиди. Помещенията са отворени само към нартекса, като северното е служело за параклис, а южното за баптистерий (кръщелня) - в него е открита писцина (малко басейнче). В центъра на западната фасада е имало дълбок портик, в който е бил вместен главният вход.

Градежът на църквата е разнообразен, в основите е от речен камък, а в стените смесен - използвани са камъни и тухли споени с хоросан. При разкопките е намерен бигоров облицовъчен материал. Покритието на сградата е било с дървена конструкция.

Очевидно храмът е бил украсен отвътре със стенописи, при разкопките са открити части от тях. Архитектурните особености на базиликата подсказват, че тя е била манастирска или епископска. При всички случаи е обслужвала много богомолци и е имала представителен характер. Църквата е датирана от откривателите ѝ към края на IV - от епохата на Римската империя на св. цар Константин. Предполага се, че във втората половина на V в. храмът е бил разрушен от нашественици.

Казанлък е богат на антична история. Но историята Средните векове и въобще – свидетелствата за ранната християнска история на нашите земи – са едно голямо бяло поле. Затова е редно да се запитаме: дали тази отсечка от пътя Крън – Казанлък не би могла да се вдигне на мостово съоръжение; или пък да се устрои кръгово движение, за да се направят достъпни за туристите останките от раннохристиянската базилика? А защо не и да се реконструира изцяло този древен храм, който ще се впише и в туристическия маршрут на Долината на розите?

Имат думата музейните специалисти и Съветът за култура и туризъм на Казанлък!