Двудневно историческо-културно-планинарско обикаляне из Паталеница, Бесапарските ридове, Равногор, Ситово и Бойково

Христо АНГЕЛОВ

27.10.2018 г. /събота/

Oт Казанлък, през Съединение, Паталеница, Еленски връх и Бековите скали - до гостоприемниците на Равногор и Атолука

В последната утринна тъмнина на очаквания топъл ден, в 6:15 ч., 94 туристи потеглиха с автобус N1 на Николай Славов /с водач Костадин Димов/, автобус N2 на Васко /с водач Хр. Ангелов/ и колата на Мартин и Петя. Най-младите участници бяха Вихрен Топалов, Даниел Петров, Мартин Карамалаков и Симона Карастоянова, а доаени - Стоянка Кочешева, Пенка Узунова, Мария и Младен Попови, Живко Булев и Илия Недков. На Д. Сахране /6:30/ се качи Петя Матева, а на разклона за П. баня /6:38/ - Д. Петканова и Н. Добрев.

     По магистралата, след Труд, се отбихме вдясно /7:50/ и след 9 км /8:10/ минахме през центъра на Съединение. Оттам е тръгнала за Пловдив Голямоконарската чета, водена от Продан Тишков - Чардафон Велики. Tя е основната доброволческа сила, с решаващ принос за успеха на Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

       От ЖП Гара Пазарджик вземахме софиянките Виолета, Дамяна и Радослава /9:20-35/. През Мокрище и Ляхово стигнахме центъра на Паталеница /9:50/. Голямото едноименно селище /352 м н.в./ на времето се е обединило с по-старото, но по-малко Баткун. По западната улица отидохме до Църквата “Успение на Пресвета Богородица” /9:55/... Според Пловдивската митрополия, ...това е най-старият функциониращ храм в цялата епархия от епохата на османското владичество. Изграден е през 1708 г. Той е малка еднокорабна постройка, със сводест таван, вкопана около метър в земята. После покрай поддържаното училище /прочуто с театралния ежегоден фестивал за шекспирови произведения, изпълнявани от студенти-артисти на откритата сцена, намерихме Църквата "Свети Димитър“ /10:15-55/. На мраморна плоча, на гръцки, пише, че е била построена през 1091 г. Според преданията, преди нашествието на турците в средата на XIV в. църквата е била засипана с пръст от местните жители. Така тя е била запазена /"куртулисала" се/, откъдето дошло и другото и име -  "Света Куртулещица". В средата на XIX век селянин случайно видял стърчащ от могилата метален предмет. След като разровил, той видял кръст. Тогава хората си спомнили за преданието за заровената църква. Под ръководството на чорбаджи Петър Гагов тя била разкопана и освободена от пръстта. През 1870 г. е пристроена от запад и наречена „Свети Димитър“. Църквата е кръстокуполна, с четири Г-образни подкуполни подпори и петстенна апсида. Градежът е от камък, тухла и бигор, който е употребен основно в сводовете.. Предполага се, че била преустройвана три пъти. През 1961 г. са открити следи от първия живописен слой. Свалянето на горната мазилка е извършено през 1970-1975 г. Реставраторите, ръководени от Драгомир Пешев разкриват значителни фрагменти от оригиналните стенописи. В свода на олтара е разположена сцената "Възнесение Христово" с апостолите, в долния регистър - изображения на църковните отци, в свода отляво на апсидата - "Възкресение Лазарово", до него — "Преображение Христово". В междуолтарните членения - изображения на дякони, монаси и епископи. От юг на олтара - „Тримата момци и огнената пещ" (т. нар. „Пещ халдейска"). На левия стълб пред олтара - "Богородица Застъпница", на южния в западната част - свети Димитър. Върху стълбовете виждаме още свети Георги на бял кон, свети Ахилий Лариски, свети Никола.  През 1956 г. църквата е обявена за архитектурен паметник на културата с национално значение, а през 1971 г., след проучването на изключително ценните стенописи - и за художествен паметник на културата с национално значение.                                                                                                                                                     Обстойна беседа ни изнесе пазителката на храма Ани Арнаудова.                          Баткунският манастир „Св. св. Петър и Павел“ е разположен на 2 км югозападно, над селото, на северните склонове на рида Къркария от Баташкия дял на Родопите.Наблизо са останките от древния град Баткунион. Предполага, че обителта е основана в XII-XIV век. В Баткунската хроника /исторически документ от XVII в./ се разказва за насилственото помохамеданчване на родопското население през този период и че манастирът е разорен и опожарен по това време. Възобновен е през 1692 г., но през 1774 г. е разрушен до основи от кърджалиите. Към края на XIX век е възстановен. Тогава е построена новата манастирска църква, оцеляла и до днес. Тя е еднокорабна, едноапсидна сграда без купол. Стенописите са съвсем нови. До западната ѝ фасада е долепена красива камбанария. Важно място в манастира заема стая, украсена със фрески. В нея през 1867 г. живее известният български възрожденски художник Станислав Доспевски. Там рисува 4 икони: „Богородица“, „Христос“, „Убрус“, „Козма и Дамян“ и портрети на йеромонаха и на сестра му. Те се пазят в Пловдивската митрополия. През 1872 г. манастирът е посетен от Васил Левски. Понастоящем Баткунският манастир е постоянно действащ, с монаси. Обявен е за паметник на културата. Игумен е отец Яков. В двора расте една от най-старите лозници в България.                                                                                     

   Николай Петров с Йовина, Теодор и Иван Петров ни настигнаха на излизане от поддържаната света обител /11:12-12:09/. През Црънча, Алеко Константиново и Пазарджик, наближихме Синитово. Водачът Тодор ни заведе по тясно пътче до изоставена военна учебна площадка, където пладнуваха автобусите и по-слънчасалите екскурзианти /12:48-14:43/. Планинарите хукнаха на североизток по Бесапарските хълмове. Те са нисък предпланински рид на Западните Родопи, между река Марица на север и долината на десният ѝ приток Стара река на юг. На запад чрез ниска седловина (499 м), разположена северно от град Пещера се свързват с рида Къркария на Западните Родопи. Дължината им от запад на изток е около 14 км, а ширината до 8 км. Релефът им е хълмисто-ридов със заравнени била и разчленени къси плоски ридове на север. Най-висока точка Еленски връх (535,4 м), разположен в централната им част, на около 2 км южно от село Огняново. Изградени са от окарстени мрамори, а на юг от диорити и габро-диорити, покрити с тънки езерни плиоценски утайки. Почвената покривка е много тънка. Почти напълно обезлесени. Пасища. Край село Триводици, в тяхното подножие има три карстови извора, едни от най-големите в България, с дебит 1400 литра в секунда.

       През шест връхчета, ненаситното за ходене множество, на върволица, стигна най-високата цел - Еленски връх. Ликвидирана бе 40-годишната мечта на пишещия, гледайки отдолу, преминавайки многократно под сухите грамади. Въпреки леката мараня, панорамната гледка към Пазарджишко и Родопите бе прекрасна. Изиграха се две хора и пешеходците бързо заслизаха към возилата.

     След Брацигово, с продължително изкачване достигнахме равногорския площад /16:15/. Селото е на 1340 м н.в. Има 608 жители. Слави се с най-чистия въздух в Европа. Поехме на изток и покрай параклиса „Св. Илия“, по виещ се из картофени ниви и ливади път и през борова гора стигнахме скалистата местност „Бекови скали“.

     Изградена е площадка със заслон, пейки и панорамни парапети. Открива се величествен изглед на югоизток към долината на Въча, едноименния язовир, рида Чернатица с върховете Модър и Персенк и синеещите родопски ридове в далечината, притъмняваща в топлия октомврийски залез. Прибрахме се до селото. Автобус 1 откара в Атолука при Ваня хората на Коцето, а голямата група бе настанена при Софка в хотел „Равногор“ от Николинка и Христо. Около 20 ч. започна вечерята /зелево-морковена салата, атолушко кюфте /или паниран кашкавал/ с пататниково-огретенова гарнитура и кисело мляко с боровинково сладко. Музикално-песенната програма на група „Ехо“ с акордеона на Валентин Узунов, флейтата на Дамяна, ударния съпровод на Мариан, подсилена от динамичната, пристигнала от Пловдив в 21 ч. млада група на Васко Узунов, продължи до ранните неделни часове.

                                                         28.10.2018 /неделя/

Oт Равногор, през Атолука, до Розовския вриз, Ситово, Щутград, Ситовския надпис и Бойковския „Св. Дух“ до Казанлък

За да не станат обърквания и разминавания, не променихме смененото лятно със зимно време. Тръгвайки в 6:50, ранобудните бързоходци Владо, Жоро, Иван Лютов, Мариан, Петя, Цецо, Жоро и Христо, по южната „диретисима“, покрай „джиесемницата“, без пътека, из гората, за 40 мин. пролазиха до връх Света Неделя /1528 м н.в./. Хубава видимост, с ниски мъглоподобни облаци над северните склонове. Виждаше се и Стара планина. Слязохме отново по южното направление и се прибрахме в 8:10.

Закуската бе равногорска баница с айран. Рейсовете тръгнаха в 8:57 и пристигнаха на летовището „Васил Петлешков“ /Атолука/ в 9:10. Прибрахме нощувалите тук и се върнахме обратно. Автобус 1 спря на Мандрата и екипажът му изкупи всичката налична продукция от сирене, кашкавал и масло. На 2 км след Равногор 50 човека слязоха от Автобус 2 /9:48/ и по лека, надолна пътека, стигнаха водохващането на Равногорската река /най-източния участък на Баташкия водносилов път/. Водата се движи в част от трасето по наклонен канал с бетонни препятствия на дъното му /за намаляване на скоростта на водата/ и се влива в язовир Батак. Приятният път сред прочистената гора излезе на асфалта между летовището Розовски вриз и язовирчето Чорбаново над с. Розово с водолеи, пейки, маси, навеси и метална наблюдателна 10-метрова платформа /11:10/. Автобусът ни прибра и през пазарджишкото село Розово се събрахме с другия автобус в Брацигово /11:30-45/. Разместените пасажери се върнаха на основните си места. През Кричим, Перущица, Първенец и Храбрино, по тесен в горната си част път, пристигнахме на площадчето на Ситово /13:30/. Освен грамадните ни возила, имаше десетки коли и бусове от цялата страна. Случайно съвпадение на програми струпа рекорден брой посетители за новите ни времена.

Над 200 души са били в околностите на селото този ден. По западния склон на реката, се изкачвахме по тясно пътче и слизахме по ясна пътека из иглолистната гора, с големи табели „Щут“ на разклоните. През процепен в мъхестите скали 2 м широк коридор достигнахме светилищно-крепостната местност Щутград./14:50/. На тесен хребет, с почти отвесни склонове, са разположени каменни площадки, малки връхчета с параклиси и „слънчеви знаци“, провиралки, останки от зидове. В района на светилището Щутград е съществувал минен център. Живеещите тук траки от племето беси са вадели най-вече мед и бронз, между IV-III хил. пр. Хр.

Върнахме се в селото и влязохме в църквата „Св. Петка“ /15:50/. Малкото магазинче до кметството /на горния етаж на което е била ликвидираната накогашна туристическа спалня/ бе опразнено от оскъдните си стоки. Тръгнахме си в 16:00.

Рядко срещана посещаемост на Ситовският надпис /16:10-37/ - два 50-местни автобуса и 3 коли! Анатолий бе осигурил въжен парапет на най-опасния участък и така лесно се качихме до неразчетения надпис, намиращ се на 300 м над пътя. Има хипотези за тракийски, сармато-алански, келтски или извънземен /!/ произход на разположения под северна козирка на стена надпис със размери 3 м х 30 см.

В Бойково /17:04/ ни чакаше Христо Бочев. Той ни заведе през голямото село с 300 къщи и 1000 вили до параклиса с аязмо „Свети Дух“, долепен на западната стена на грамадна скала, висока 10 м. Местният краевед заедно с Анатолий Джурмански са открили изкуствен процеп, през който на 22 юни сутрин слънчевият лъч „опложда“ разположената на 50 м западно пещеричка. Предполага се, че това е било тракийско местно съоръжение за сверяване на годишния календар. Върнахме се през изоставено детско летовище в центъра на селото /19:05/.

Равносметката - пропътувани бяха 500 км по пътищата и проходени 12 часа по забележителностите. 99-тият ден на започналите от 2001 г. 18 летни, 8 есенни и 5 пролетни експедиции из любимата ни Родина завърши, след прибиране през Труд, Баня и Калофер на площадчето зад Пощата на Казанлък в 21:18.