Щако спасява от комунистическа саморазправа трима свещеници

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

В архивите на Държавна сигурност не се откриват документи, свързани с ръководителя на групата парашутисти Христо Несторов. Сведения за Щако получаваме от спомените на неговата дъщеря, кръстена със звучното име Горяна. А също и от анархистически печатни издания. Христо става запален анархист

още в прогимназията, по време на Първата световна война. Когато получава повиквателна за казармата, той минава в нелегалност през 1922 година. Работи в с. Ракитово, Пещерско… после и в Перущица. От 1925 година се подвизава в София. През 1927 год. световната общественост е възмутена от ареста и несправедливите обвинения срещу анархистите Сако и Ванцети в САЩ. Щако замисля план да отвлече американския посланик в София и да иска размяната му със Сако и Ванцети. Когато ги екзекутират на електрическия стол, Христо хвърля две ръчни бомби в Американското посолство. А на 16.I.1928 година бива арестуван за участието си в обира на Окръжната постоянна комисия в Пловдив, когато са отмъкнати 910 000 лв. Следват 12 години в затвора. През януари 1940 година, по Коледа, е освободен.А през есента, по стар навик, отново минава в нелегалност. Когато Хитлер напада СССР и сталинистката БКП взема курс на въоръжена съпротива, около Щако се събира Тъженският партизански отряд. Като командир, той се стреми да не се дават излишни жертви – и от страна на шумкарите, и от полицията. Разбира се, комунистите му назначават свой политкомисар – Марко Чернев. В един момент му поставят и условие – да стане комунист като тях. Щако отказва и болшевиките му издават смъртна присъда. Стрелят по него, но той им се отскубва и заживява като единак в дебрите на Балкана. Когато загива Марко Чернев, комунистите приписват това на Христо. /След 9. септември тялото на политкомисаря Чернев е открито в една пропаст в Балкана – с огромна брада, черно и неразложено. Местните хора от с. Тъжа обясняват това с Божие проклятие, заради убийството на невинния свещеник отец Николай Грънчаров./

След преврата, комунистите арестуват Щако, за да изпълнят смъртната присъда срещу него. От ръцете им го освобождават именно неговите бъдещи другари от парашутната група – Дончо Караиванов и Милю Казака. После Христо Несторов на свой ред спасява от разстрел двама от местните свещеници. Когато отношенията му с болшевиките се изострят за пореден път, през 1948 година той бяга в Турция, а оттам се озовава в Париж.    

Описание на бандитите Дончо Карайванов

и съпругата му Емилия

Строго поверително! В показанията си от 26.III.954 год. последствен Марко Делимарков от с. Павел Баня дава следното описание на бандитите:

1/ Дончо Карайванов ръст по нисък от среден, телосложение правилно, лице блядо бяло /слабо/. Не бръснат, но не с голяма брада. Коса русо-кестенява-разрошена. Ходи без шапка. Облечен в маслено-зелен брич. За прикритие /маскировка/ носи шарена тънка копринена пералина /Американска/. Обувки по високи от туристически, с гумени ходила, вързват се с ширити.

Предполага се, че на гърба си носи малка торбичка или друго нещо /раница не/ което под пеларината не се вижда. Въоръжен е с пистолет предполага се, че е система „Колт“. Много често ходи по малка нужда.

2/ Емилия Карайванова – по баща Лазарова Христова.

Ръс среден /на една височина с мъжа си/ слаба, лице блядо, много слабо. Ръцете и пръстите нежни и слаби. Коса кестенява /подобна на тая на мъжат и/ прибрана и вързана отзад с канап или парцал, без забратка. Облечена в сив панталон, палто /балтон/ на цвят жълто-кафяв/или по близо до жълто. Обута е в гумени царвули и сиви вълнени чорапи. Въоръжена е с малък пистолет – 7.65 мм или 6.35 мм.

29.III.954 год.

Казанлък                                                     Зам. околийски началник МВР:

                                                                                   Ст. Лейт /Ботушаров/

----------------------------------------------------

Бел. ред. Запазен е автентичният правопис на архивните документи на ДС.