Парадоксално е, че саможертвата на живата торпила дразни и комунисти, и „демократи“

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

На 20 декември пред Паметника на летците, загинали за България, бе почетена 75-годишнината от подвига на капитан Димитър Списаревски. Пред строя на бойците от казанлъшкия гарнизон под командването

на бригаден генерал Пламен Йорданов, командир на 61. Стрямска механизирана бригада, слово за живота и възторжения патриотизъм на Списаревски изнесе Анна Кожухарова, директор на библиотека „Искра“. С минута мълчание и с изпълнение на националния химн бе почетена паметта както на героя - жива торпила, така и на всички храбреци, загинали в защита

независимостта и обединението

на нашето Отечество.

Цветя в знак на почит пред техния подвиг поднесоха от командването на армейската част, представители на патриотични организации и родолюбиви граждани, сред които бяха и ученици от Професионалната гимназия по автотранспорт. Но нека припомним житейския път на капитан Списаревски. Димитър се ражда през 1916 година в Добрич и е кръстен на чичо си, убит от сърбите като парламентьор по време на Междусъюзническата война. Три години по-късно Южна Добруджа е заграбена от Румъния. Баща му демонстрира своята непокорност, като поръчва в кръчмата да изпълнят българския национален химн „Шуми Марица”; за тази си смела постъпка Списаревски-старши е уволнен от Общината и изгонен от румънските окупатори. Цялото семейство напуска Добрич и се установява в Лом. По-късно се преместват в София, а Димитър учи в елитната ІІ Софийска мъжка гимназия, в която има кръжок по авиация. Заради здравите си разбирания си по националния въпрос, понякога на Димитър се случва да влезе в

юмручна схватка

с някой съученик-ремсист.

Митко е всестранно развит спортист – тренира гимнастика, плуване, борба и бокс. Играе футбол в „Левски“. После учи във Военното училище, но дисциплината не му е от силните страни. Затова пък, като спортист, веселяк и добър другар, той става любимец на курсантите, които го наричат Спайч.

През 1938 година, заедно с още 14 българи, той е командирован в Германия, във военно-въздушна школа за летци. Избира да стане пилот на изтребител и дори побеждава германския си инструктор в тренировъчен въздушен двубой. След едногодишно обучение в Германия, Списаревски се завръща в България като изграден летец. Става подпоручик, след това и поручик. Списаревски е един от избраните през 1941 година да се обучи на модерните изтребители „Месершмит 109”. Спайч е храбър до себеотрицание - веднъж измъква от ръцете на полицаи арестувана еврейка насред София и публично заклеймява антиеврейската истерия. Неведнъж ругае германците за тяхната надменност, нищо че са съюзници. Не крие и мнението си, че обявената „символична война” на САЩ и Великобритания е грешка, защото когато вражеските самолети се появят, политиците ще се крият по мазетата, а летците ще поемат своя кръст.

През есента на 1943 година започват вражеските бомбардировки над София, но Списаревски принудително стои на земята. На 20 декември 1943 година 60 „летящи крепости” „Либърейтър” Б-24 с охрана от 50 изстребителя „Лайтнинг” се насочват към София. Българските изтребители са многократно по-малобройни. Отбранявайки небето над столицата, в първия си и последен боен полет, Списаревски сваля една и

се врязва със самолета си

в друга „летяща крепост”,

като сваля и нея, но загива и самият той… Подвигът на Списаревски и усилията на българската противовъздушна отбрана постигат целта си – американските бомбардировачи не успяват да изхвърлят смъртоносния си товар върху столицата. Самолетът на самия Списаревски пада в околностите на София и само по сребърното му кръстче разпознават овъгления труп на летеца.

Парадоксално е, но дълги години подвигът на „живата торпила“ продължава да тъне в забвение. След 9 септември 1944 година червените управници не го долюбват, защото е учил в нацистка Германия. След 10 ноември 1989 година новите „демократи“ се свенят да поднесат цвете на гроба му, защото е свалял американски бомбардировачи. Затова честването в Казанлък на подвига на Списаревски в защита на българското небе, е толкова ценно.