Не минута мълчание, трябва ни Ден на националното мълчание

Иван ВЕЛЧЕВ

  На 18. януари Казанлък почете по тържествен начин 130 години от създаване на героичния 23. пехотен Шипченски полк, наречен още и „Лудият полк”. Бях сред 13-те лица, наградени от министър Каракачанов за принос в

популяризиране на историята и патриотизма. Добре знам, че заслугата не е толкова на моята скромна личност, а на кмета Галина Стоянова и че това е израз на едно нейно безспорно качество, за което никой не говори: ОТНОШЕНИЕТО ѝ към хора, събития, организации! Да, това не се измерва в усвоени средства, кубически или квадратни метри и т.н., но не е по-малко важно за този пост! Ето защо аз ѝ благодаря именно за това нейно ОТНОШЕНИЕ към моята дейност, както и към другите наградени. Но толкова за мен.

             А този ден беше особен! Още по време на тържеството в парк ”Розариум” започна да се усеща особеното вълнение, емоция от празника, за което допринесоха разкошното време, многото хора, войниците, музиката, ритуала, словото на министър Каракачанов... Вечерта във Военния клуб се проведе тържествена вечер и концерт. Още когато приближавахме сградата, се усети, че и тя вече е „заразена” от вълнението! Вярно е, че имаше прекрасен концерт от военни състави и от казашкия московски хор ”Славица”, връх на който беше изпълнение от всички артисти на „Моя страна, моя България!”

           Но не по-малко емоции имаше и в т.нар. ”тържествена, делова част”! Тон за тях даде със словото си г-жа Галина Стоянова, а след нея и министър Каракачанов. Но най-вълнуващ беше разказът на Красимир Узунов - директор на агенция „Фокус„ и автор на квнигата за 23. пехотен Шипченски полк! С неповторимото си майсторство, стил и емоция, той ни пренесе през цялата история на полка от Одрин към Брегалница, Струга, Битоля, завоя на р.Черна... За мен потресаващ беще моментът, когато той почти цитира документи, според които сенегалски войници от вражеския френски батальон са се опитвали да пробият заградителна мрежа, когато изведнъж, от черната майка-земя, са се надигнали български войници, страдалците от полка, които са знаели, че се бият не само за себе си или за някакви чужди интереси, а за своите роднини, за децата си, за всички българи, за своята Родина!

             И в този миг в залата настана страшна тишина! Не се чуваше никакъв говор, скърцане на стол, имах чувство, че и дишането на хората е спряло! Защото в този момент нашите мисли и души бяха там, при завоя на Черна, за който Иван Вазов написа:

„Завоят на Черна! Възторг безконечен
на вяра и младост, на духове смели.
Българио, гордей се! Увий венец вечен
на твойте герои при Черна умрели!”

             И тази страшна тишина за мен беше също искрен израз на нашата почит и преклонение пред загиналите българи от полка! Винаги съм настоявал за това на Втори юни да няма само едноминутно мълчание, а да бъде ДЕН ЗА НАЦИОНАЛНО МЪЛЧАНИЕ за Ботев и за загиналите за свободата и независимостта на България! Защото вече изпитвам отвращение от много празни и фалшиви приказки, които се леят на този ден от всякакви псевдогерои и псевдопатриоти, от политици и други! Хайде да се научим на мълчанието като преклонение!

               През миналата година присъствах в друга община /няма звачение коя/ на аналогичен историко-патриотичен празник /няма значение какъв/. И, за съжаление, той беше ”удавен„ в празнословие, щампи, сричане при четене на елементарни текстове и липса на всякаква емоция! Както се казва: празнична сивота.

             А в Казанлък не само не беше така! Меко казано, не долюбвам понятието ”мероприятие” . Защото организаторите бяха направили всичко възможно това да не се случи и денят да се превърне в празник, в събитие, а не в поредното „мероприятие”. И всички ние им дължим огромна благодарност!

             Всички оратори на празника се обръщаха към младите хора. Министър Каракачанов каза и някои думи за т.нар.”патриотично възпитание” и по-скоро за някои негови проблеми. И аз се сетих за едно събитие. Нашите патриотични организации винаги започваме различните си мероприятия пред паметната плоча на авторите на „Велик е нашият войник” пред поделението. През 2012 оттам започна и нашата дейност за отбелязване на 100-годишнината от Балканската война. Пред плочата се бяхме събрали около 30 души, като половината бяха ученици, които ние винаги каним. И след като приключи официалната част /за полка, за неговия химн и за авторите му/, ученици внезапно предложиха да изпеем марша! За мен това беше много изненадващо. И без диригент, инструменти и без подготовка, започнахме да пеем. В началото – плахо, нестройно, колкото хора толкова гласове. Но когато стигнахме до „На нож! На нож!”, звукът вече беше мощен и единен! Този възглас ни обедини! И като бивш учител мога да кажа, че единението при това изпълнение на тази песен за мен беше по-важна, отколкото всички шестици, които тези ученици са получавали в часовете по история! Разковничето е емоция и съпреживяване от младите, а не четене на уроци и поставяне на оценки! Друг е въпросът - защо училищните ръководства и учителите не винаги използват тези по-малки и по-големи мероприятия, които се организират от Общината и от нас - патриотичните организации!

           Но трябва да отбележа, че Община Казанлък работи в това направление методично и последователно. Благодарение на нея и на различните патриотични организации, датата 18. януари се превърна в празник, пълен с така необходимите емоция и вълнение, с които Казанлък се преклони пред геройската саможертва на воините от „Лудия полк”!

---------------------------------------------- 

На снимката - войници от 23. пехотен Шипченски полк на позиция при завоя на р. Черна, 1917 год.