Евтим Костадинов, председател на Комисията по досиетата, пред портал „Гласът на България“

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Евтим Костадинов е роден през 1959 г. Адвокат по професия. През 1988 се дипломира във ВСШ – МВР (ВИПОНД) - София, специалност “Охрана на обществения ред и безопасност на движението”. Има завършено и висше

юридическо образование. Оглавява Комисията по досиетата от нейното създаване.

Много българи си задават въпроса – защо досега не е проучена връзката с ДС на приватизаторите на сериозните, на структуроопределящите предприятия в България? Какъв е Вашият отговор, г-н Костадинов?

-  В момента се проучват тези информационни масиви, работи се по тях. Дори имаме вече няколко решения на комисията. Но нека да обясня процедурата, по която работим: съответните министерства, да речем Министерството на икономиката, ни предоставят списък с предприятия, които са тяхна собственост и ние проверяваме тези, които са ги управлявали от началото на прехода, от 1989 година до настоящия момент, които подлежат на тази задължителна проверка. След това нашата комисия излиза с решение, в което се обявяват имената на лицата с принадлежност. Пак казвам – проверката тече в момента, в началото на януари тази година излязохме с едно много голямо решение, над 100 души бяха обявени в принадлежност, по списък на Министерството на икономиката. Преди няколко седмици излязохме с решение по списък на Министерството на енергетиката…

Хората от всеки град се вълнуват как се е случила приватизацията на големите предприятия в тяхното селище. Кога казанлъчани ще научат повече за предприятия като „Арсенал“, например?

-  Очакваме да ни бъдат предоставени окончателни списъци от Министерството на отбраната, което по принцип е основен акционер в собствеността на тези дружества. И след това ще бъде извършена проверката. Благодаря Ви за въпроса, като се прибера в София, ще напомня отново на МО да ускори процеса по предоставянето на списъците.

За приватизацията на мастодонта на българската промишленост МК „Кремиковци“ беше ли направена вече проверка?

-  Не, не е проверяван все още. Те преди бяха към някогашното Министерство на машиностроенето, но вероятно вече са към Министерството на икономиката…

Значи проверките тепърва предстоят…

-  Да, всичко предстои, ние тепърва ще влезем за проверки в тази голяма „информационна яма“, да кажа така… Но преди всичко трябва да благодарим на депутатите от 43. Народно събрание, които разшириха обхвата на настоящия закон, за да може да бъде извършена и тази проверка. Беше взето решение да се проверят освен приватизираните, и общинските предприятия.

Все пак, в обществото остава едно субективно усещане, че Комдос се зае с проверки в едни по-периферни области, а технологията на преминаването на капитала, на индустрията от държавни в частни ръце остана неосветен…

-  Знаете, че където има болка и страдание, болка, възприятията се изострят. Не искам да упреквам хората, обществото, но трябва да заявя, че ние се стараем максимално. Получим ли необходимата предварителна информация, ние веднага започваме нужната проверка. Ако не ни е предоставен коректен списък от съответните министерства, ние сме с вързани ръце… Аз поемам ангажимент всичко, което зависи от нас като Комисия по досиетата, да се ускори във времето.

В кой сектор са насочени сега усилията на Комисията?

-  Работим успоредно в няколко направления. Едно от тях са кредитните милионери. Предстои ни да проверим още голям обем от информация… Във вторник излязохме с едно от решенията, което не е окончателно – изцяло за политическите партии, техните ръководства по съдебна регистрация. Предстоят избори за европарламента, наесен са местните избори – това означава още проверки на кандидатите за евродепутати, кметове и общински съветници.

По адрес на кредитните милионери – какво предстои да проверите?

-  Там списъкът е изключително голям, става дума за над 10 000 юридически лица. Тези юридически лица подлежат на проверка за свързаните с тях физически лица, значи става дума поне за петкратно повече хора. Ние се ограничаваме засега в проверките на обекти с над 1 млн. лв. кредити. Вече втора година работим по тази тема, много решения вече са публикувани на сайта ни…

Продължава ли натискът над членовете на Комисията отвън?

-  Не, натискът сякаш остана в миналото, работим спокойно. От началото на 2018 година, когато бе повдигнат въпроса отново, за N-ти път за закриване на Комисията, бе проведена конференция в Парламента и с представители на медиите и други публични фактори. Тогава се взе решението, че работата на Комисията трябва да продължи. Така че, сега се стараем да наваксаме с темпото на работата… Да, има и сега опити на определени административни съдебни състави, които се опитват да повлияят на решенията на Комисията. Аз искам да кажа, че Законът по който работим е изключително ясен и категоричен, така че опитите да бъдат „съборени“ нашите решения увисват във въздуха.

Нека припомним пак – кой оспори последно нуждата от дейността, от съществуването на Комдос?

-  Това бяха народни представители от средите на БСП. С голям консенсус бе приет този закон от 40. Народно събрание, даже сред основните двигатели за приемането му беше БСП и Коалиция за България. Но след това отделни представители на тази политическа сила започнаха да се държат странно… Накрая, искам да благодаря на всички, които ни подкрепят; на медиите, в това число и на вашата медия в-к „Старозагорски новини“! Защото ние успяхме да постигнем тези резултати с ваша помощ. Тази информация бе необходима на една голяма част от българското общество. Даже това трябваше да се случи много по-рано, в началото на прехода. Защото това е едно пречистване, което би донесло за един по-здравословен климат във всички аспекти на обществения живот – и икономика, и политика, и култура.

Можете ли да кажете какъв процент от целия масив от документи, които са предадени на Комисията, вече е проверен?

-  Ние сме може би единственият обществен орган, който се отчита за своята дейност на всеки шест месеца. Пред вътрешната комисия на НС ние отчитаме свършеното от Комисията и заявяваме плана за проверки през следващите шест месеца. По отношение на материалната база за съхранение на документите, това което направихме в Банкя, е съпоставимо със свършеното по въпроса от немците… Второ – ние успяхме да съберем тези архивни материали. Представете си всички тези папки с документи, ако ги натрупаме една върху друга, ще се извисят на височина 14,5 км! Като архивни дела – това са близо 1,6 милиона бройки. А картотеката на регистрираните щатни и нещатни сътрудници на ДС наброява над 1,5 млн. Съгласно закона, по член 3 ал.1 и ал.2, ние сме успели да направим проверка на около 370 000 архивни дела на активно действащи публични личности – от президент до началник на сектор в съответното ведомство. От които за 16 965 сме установили принадлежност; а от тях около 13 000 сме обявили в публичното пространство. Това са лица, които от началото на прехода са заемали публични длъжности или са изпълнявали публични дейности. Тръгвайки много късно, последни от страните от бившия Варшавски договор, от 2007 година досега ние успяхме да се изравним с тези страни.