„Мъчениците“ разказва за трудните съдби на отци от Казанлъшка духовна околия

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Влезе в производство документалният филм „Мъчениците“, който има за цел да разкаже със средствата на документалното кино житейските съдби на четирима свещенослужители от Казанлъшка духовна околия, измъчвани и

убити заради Христос. Първият от тях е отец Николай Грънчаров от с. Тъжа, убит от местен комунистически нехранимайко през август 1943 година. Вината на свещеника е, че разобличавал безбожната същност на сталиновия режим в СССР. Неговото убийство е поставено като задача и условие за приемане на убиеца на отец Николай в партизанската чета на Марко Чернев.

Вторият герой на филма е отец Стефан Тенев от с. Крън – убит на 28 октомври 1944 година от М. Армейков. Причината – принципната позиция на свещеника. Освен това, той се оказва свидетел на компрометиращ разговор на комуниста П. Влаев, вербован за агент-провокатор от царската Държавна безопасност. Гробът на свещеника остава неизвестен. Само в пристъп на пиянска откровеност неговият физически убиец се хвалел с изключително садистичните си издевателства.

Третият е отец Борис Попцветков от Средногорово. Той бива арестуван от „народната власт“ още на 20 септември 1944; затворен е в мазетата на зловещата Вила Роз, станала печално известна сред казанлъчани като Вила Зор. Освен побоищата, мъчителите се забавляват да яздят свещеника. Осъден от т.нар. Народен съд на 5 години затвор. След излежаването на присъдата продължава да служи на Бога почти до самата си смърт през 1961 година.

Четвърти е ефимерият на казанлъшкия Девически манастир - свещеник Петър Василковски. Отецът влиза във връзка с руснаци-белоемигранти и до него достигат забранените от комунистическата власт книги на Солженицин и Бердяев. Заради препечатването и разпространението на т. нар. Великопостно писмо на Солженицин до руския патриарх, за отец Петър е заведено от ДС оперативно дело „Негодяй“. През есента на 1973 година казанлъшкият свещеник е задържан и разпитван в продължение на цяла седмица във вила край София. Преди да го освободят, го почерпили едно кафе. Отец Петър се връща в манастира, но вече не е същият – развива страхова невроза и мания за преследване. През януари 1974 година свещенослужителят умира от „сърдечен удар“.

За финал на филма ще послужи историята на „свещеническия отряд“ от близо 200 свещенослужители от цяла България, принудително участвали в изкопаването на канала от язовир „Копринка“ до с. Ръжена. Старозагорската митрополия вече е дала благословението си за начинанието на снимачния екип от Града на розите.