Петметровата бронзова скулптура се извиси над вълните на залива Атлиман край Китен

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Мащабна внушителна бронзова пластика на казанлъшкия скулптор Ваньо Колев се извиси на брега на живописния залив „Атлиман“, северно от Китен. Заедно с постамента,

монументалният жребец, яхнат от красива девойка, се извисява на височина от 5 метра и половина. Работата по пластиката е отнела на казанлъшкия автор повече от четири години. Металната скулптура е поставена пред известната дискотека „Зангадор“ и олицетворява една красива местна легенда – за храбрата девойка Стана от крепостта Урдовиза.

Непосредствено до град Китен и днес могат да се видят останките от тази твърдина, съществувала още по времето на Троянската война (12 в. пр.н.е.). Доказано е, че тук е имало пристанище както през античността, така и през Средновековието, когато крепостта е била важна българска твърдина и военноморска база. Полуостровът, на който се е намирала крепостта, е дълъг около 120 м и широк от 60 до 80 м, като шийката, която го свързва с континента, е широка около 40 метра. Бреговете на полуострова са стръмни и високи от 10 до 15 м, което го прави непристъпен откъм морето. Братята Шкорпил са открили по онова време останките на крепостна стена, дълга 100 крачки, дебела 3 m, изградена от ломен камък, споен с бял хоросан с примесени счупени керемиди. Стената била увенчана с две бойни кули. Пред нея бил изкопан дълбок ров. Сега тук е запазена крепостната стена, която е преграждала полуострова откъм сушата. В края на XIX век стената на Урдовиза е била много добре запазена.

Но нека се върнем към легендата за красивата Стана Урдовизка. Преданията и народните песни в този край свързват селището с обособяването на областта Хасекията, като привилегирован район през османското иго. Това било през първите години от завладяването на България от османските турци. В селището-крепост се прочула с хубостта си девойка на име Стана Урдовизка, както я нарича народът в песните си. Тя била толкова красива, че дори турския султан бил запленен от нейната хубост и не се поколебал да изпрати войска, за да му доведе красивата българка. Султанът ѝ предложил да се омъжи за него и в един момент очите на хубавицата, от които непрекъснато се леели сълзи, трепнали с надежда. Тя заявила на султана, че ще се омъжи за него, но ако той ѝ изпълни едно желание - колкото земя в родния ѝ край може да обиколи ездач на "хвърковат" кон от изгрев до залез слънце, тази земя да се освободи от всички султански данъци. Владетелят се съгласил. И една ранна утрин Стана Урдовизка яхнала един силен жребец, поела на югозапад по посока на възвишението и се спуснала по отсрещния бряг на реката. След това завила на запад срещу течението ѝ и отсрещните висини. Така през целия ден прехвърляла гористите странджански баири, долове и падини. Конят непрекъснато се обливал в бяла пяна. Привечер, след като ездачката обходила повечето странджански села, препуснала по гористото Странджанско било, по посока на черноморския бряг. Но, когато стигнала до залива, северно от Урдовиза, конят се строполил от преумора и издъхнал. Умряла и красивата урдовизка девойка… Но султанът спазил дадената дума. В чест на героите на тази история, жителите на Урдовиза нарекли красивия северен залив Атлиман – Конския залив. А архивите сочат, че легендата е базирана на истинска история. Последният пазител на султанския ферман, даващ привилегии на населението в Хасекията, бил хаджи Стоян от странджанското село Звездец. Документът обаче бил унищожен през 1845 година при убийството на хаджи Стоян, който до последния си дъх го съхранявал като най-голяма ценност. Според местните жители, султански ферман, издаден от Мехмед І /1413 – 1421 г./, позволява да се установи хронологията на това събитие – началото на второто десетилетие на ХV век.

И така – от действителността, през легендата – днес храбрата девойка Стана „оживя“ отново чрез талантливите ръце на един ваятел от Казанлък. Само да добавим, че Ваньо Колев е един от най-добрите скулптори не само в Града на розите, но и в България. Доказателство за това твърдение са негови монументални скулптури, които се извисяват из цялата ни страна.