Изпратихме непокорната и изстрадала дъщеря на легендарния Щако

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

На Разпети петък – в деня на Христовите страдания – към Отвъдното замина и душата на Горяна Несторова, изпратена от близки и приятели. Казанлъчани ще я запомнят като балерина и актриса от трупата на читалище

„Искра“, други ще си спомнят нейните стихове, но за света тя ще остане като дъщерята на Щако. Тепърва историците ще трябва да доказват дали малкото момиченце е станало кръстница на горянското движение, или горяните са ѝ дали своето име. Родена през октомври 1946 година, на практика тя израства без баща – тъй като Христо Несторов – Щако, разочарован от комунистическите беззакония, емигрира в Париж. През 1953 година той, заедно с още двама анархисти, скача с парашут на Патарешка поляна в Стара планина. Целта на горянската им група е да организират съпротивително движение, което да свали болшевишката „народна“ власт. Шест месеца по-късно техните землянки в Средна гора са обсадени от два полка на Вътрешни войски. В неравния бой Щако е убит, Милю Казака е ранен и заловен, а семейството Емилия и Дончо Караиванови успяват да пробият блокадата и да емигрират в Париж.

След смъртта на Щако започват издевателствата над неговото семейство. Преследвана и унижавана, Горяна заминава за София, където се ражда нейната дъщеря Денница… Но „хватките“ на комунистическата власт не успяват да сломят борческия дух на дъщерята на Щако, която си отиде гордо изправена, с „неподвити“ колене…

Почивай в мир, Горяна!