Монументът е монтиран на входа на Общинския съвет на едноименния бул. „Н. Петков“

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

На 29. септември в Казанлък бе открита паметна плоча на известния деец на БЗНС Никола Петков. Тя е монтирана на входа на залата на Общинския съвет на едноименния

бул. „Н. Петков“. Паметният знак бе открит след отслужването на водосвет, в присъствието на няколко десетки казанлъчани. Събитието бе посетено от повечето кандидати за кметове на Града на розите и техните щабове, както и от Петя Ставрева, лидер на Обединените земеделци. Слова произнесоха земеделецът Симеон Стоилков и съдия Стефан Саранеделчев. Йордан Маринов от сдружение „Демократичен Казанлък“ награди най-активните при събирането на нужните над 500 подписа за узаконяването на паметната плоча, която бе финансирана от земеделеца Николай Ненчев. Пред събралото се множество бе припомнен и житейския път на земеделския трибун.

Никола Петков e роден на 21 юли 1893 година в семейството на известния следосвобожденски политик Димитър Петков. Учи право и политически науки в Сорбоната, Париж. Завръща се в България по време на Балканската война, а след края на Първата световна продължава следването си в Париж. Завършва го с отличие през 1922 година и постъпва на работа в българската легация в Париж. След преврата на 9 юни 1923 г. си подава оставката и остава да живее във Франция, като се занимава с журналистика.

През 1929 се завръща в България и става редактор на вестниците „Земя“ и „Земеделско знаме“. След Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. заедно с Г. М. Димитров създава радикалното крило на БЗНС „Александър Стамболийски“, станало известно като БЗНС „Пладне“. Сътрудничи с демократическите партии и с Работническата партия (легална форма на нелегалната БКП). Настоява за защита и възстановяване на Търновската конституция и се обявява против едноличния режим на цар Борис III. По тази причина през декември 1938 г. изборът на Никола Петков за народен представител е касиран и той е интерниран в Ивайловград.

След емигрирането на д-р Г. М. Димитров през 1941 година, той поема ръководството на БЗНС „Александър Стамболийски“. Броени дни преди германската армия да навлезе в България през 1941 г. полицията интернира Никола Петков в лагера „Гонда вода“ край Асеновград. През 1942 година той води преговори с комунистите за включване на БЗНС „Пладне“ в Отечествения фронт и от август 1943 година е член на новосъздадения негов Национален комитет.

Като участник в Деветосептемврийския преврат Никола Петков е министър без портфейл в правителството на ОФ от 9 септември 1944 г. до 26 август 1945 г. През този период привържениците на правителството извършват масови убийства и заседава т.нар. Народен съд, като самият Петков участва във вземането на решение за създаване на концентрационни лагери за политическите противници.

От лятото на 1945 г. той става лидер на Българския земеделски народен съюз „Никола Петков“ и на антикомунистическата Обединената опозиция. Комунистическото ръководство започва да го разглежда като основна заплаха за режима, а комунистическият лидер Васил Коларов го определя като „център и надежда на цялата разнолика опозиция“.

На 5 юни 1947 г. американският сенат ратифицира подписания мирен договор с България, което е първата стъпка към признаването на комунистическата власт от страна на САЩ. Същият ден е снет депутатският имунитет на Никола Петков и още в сградата на Народното събрание е арестуван.

От 5 до 14 август 1947 година протича режисиран съдебен процес срещу Никола Петков и на 16 август той е осъден на смърт чрез обесване и глоба от половин милион лева. Изпълнението на присъдата е забавено, тъй като властите изчакват влизането в сила на мирния договор с Обединените нации на 15 септември, а от друга страна се опитват да убедят Петков да поиска помилване, признавайки се за виновен. Той отказва.

Смъртната присъда на Никола Петков е изпълнена в 1 часа през нощта на 23 септември в Централния софийски затвор. Той е измъчван и убит с чук, като после е качен мъртъв на бесилото. Така този български политик и общественик заплаща със живота си заиграването с комунистите и заблудата си, че чрез насилие може да се изгради справедливо общество.