Обговарянето на експедицията е насрочено за 26. ноември в Музея на фотографията

Христо АНГЕЛОВ

9.11.2019 г./събота/   На развиделяване, в 6:47 ч., 97 планинари от ТД „Орлово гнездо“ Казанлък потеглихме с два автобуса. Най-младите участници бяха Максим Йовов, Вихрен

Топалов, Николина Милкова, Светослав Ванчев, Даниел Петров и Мартин Карамалаков, а доайен - д-р Стоянка Кочешева. На Крън взехме Гошо, а на Шипка -Тихомир. В Габрово ни чакаше Ивелина, която ни показа пътя за крепостта. По стръмен, завоест път се качихме до голяма поляна с детски и „хоремашки“ кътове, пейки и маси. Плочеста алея ни отведе на високото скално плато /674 м н.в./. Величествен изглед към Централна Стара планина и Предбалкана на запад. Върховете Атово падало, Св. Никола, Исполин, Мазалат, Пиргос, Малък и Голям Триглав, Ботев, Русалка, Левски изпъкваха пред ниската бяла облачност.

До оградения ретранслатор са останките на тракийската антична /V-IV в.пр.н.е./, късно антична и ранно средновековна (4-6 век) крепост/, според откритите златни и медни монети от времето на римските императори Константин I Велики (306 – 337 г.н.е.) и Юстин II (565 – 578 г.н.е./. След идването на римляните тук е бил разположен малък гарнизон. Поради заплаха от варварски нашествия, в началото на IV век е направена здрава крепост, за да охранява пътя от Нове /при гр. Свищов/ покрай Павликени, през римското тържище Дискодуратера /край Гостилица/, покрай крепостта и през Шипченския проход - за Тракийската равнина. От североизток, югоизток и югозапад има стена, дълга около 340 м (външна крепостна стена). Изградена от камъни, с добре обработено външно и вътрешно лице, споени с бял хоросан. Разкопани са 42 гъсто застроени жилищни сгради от укрепеното селище.

Върнахме се покрай паметника на Рачо Ковача /разположен на скалисто островче на Янтра/ в центъра на града. Хората от Автобус 1 се запознаха с Историческия музей. Богатите колекции /100 000 фондови единици/, включващи експонати от епохата на палеолита, от късноантичната цивилизация по тези земи (IV–VI в), от Първата и Втората българска държава, от турско време, от Възраждането и от индустриалния подем на "Българския Манчестер" до наши дни /10:20/.  Интерактивният музей на индустрията е разположен в сграда от 1893 г. Била дом и кантора на заможния габровски търговец на вълнени платове и прежди Цанко Добрев. Чрез иновативния си подход и възможностите на модерните технологии за пътешествие през времето, Интерактивният музей превежда посетителите си през различни исторически епохи, разкрива пред очите им с тяхното дейно участие вълнуващи моменти от историята на индустриализацията на Габрово от средата на XIX век до съвременността /11:10/.

Хората от Автобус 2 бяха разведени из богатата експозиция на Националния музей на образованието от сладкодумния уредник Димитър Димитров /10:20/. Хранилището е в западното крило на първото светско училище в България - Априловската гимназия. Проследихме етапите на българското образование от IX век до наши дни. Видяхме възстановка на килийно и на взаимоучително училище. Пясъчници за писане, восъчни дъсчици, двустранни табли за писане с тебешир, кавалерии - похвални значки: прилежен, усърден, примерен и „позорни“ табелки: мързелив, непочтителен, непослушен. След училище заслужилите съответното „звание“, закичени с табелите минавали през града до бащиния си дом. До мястото на учителя, за по-немирните е имало дървена клетка-затвор. Там престоявали на колене върху орехови черупки и царевични зърна. Видяхме и пособия по физика и химия, карти, атласи, учебници от Рибния буквар насам. Имаше и прецизно направени релефни карти на България от генерал Климент Бояджиев /от 1900 и 1928 г./                                                    Преминахме през Стария мост, 28-метровата часовникова кула и за десетина минути стигнахме Дома на хумора и шегата /12:10/. Габрово е царството на смеха и забавленията, на тънките шеги и ненадминатия хумор. Известни като безмерни циции, габровци все пак успяват да заделят по някой лев, за стегнат единственият по рода си в целия свят Дом на хумора и сатирата. 

В югозападния край на Дряново свихме наляво и през Геша минахме Янтра и Славейково и спряхме на 500 м след селото /13:40/. През дълбоко изорана нива, на изток, влязохме в гъсталак от габър, дрян, къпини и шипки, покрил руини на крепостни стени, кули, жилища. На всеки 10 метра има иманярски проучвателни дупки. Не видяхме следите на немного отдавна правената „екопътека“. Тържището/Пазарището; Емпориума / Дискдуратера/Двойна яка крепост / е от 176-180 г. по времето римския император-философ Марк Аврелий. Намира се на разклонението на древния път от Августа Траяна (Стара Загора) към Никополис ад Иструм (при село Никюп) и Нове (близо до град Свищов). От обикновена пътна станция, то бързо се превърнало в едно от главните тържища в Долнодунавските римски провинции. Имало голяма митническа станция. Крепостта е с размери 120 на 100 метра, като откъм югозападната страна е защитена от естествения дълбок ров на близкото Узуново дере, откъм север е имало непроходимо блато, а югоизточната страна е била непристъпна, поради високия 12 - 15 м отвесен бряг на река Янтра. Личат три ъглови кръгли и три междинни правоъгълни кули. В центъра е открита голяма сграда с колонада. До югозападната порта са намерени надписи, фрагменти и постаменти на статуи. Северно от крепостта над долчето на Малкояларската рекичка стои римски мост.

През Чуково и Денчевци се добрахме до Дряново /15:30/, на площадчето пред Лафчиевата къща, построена през 1840 г. от Кольо Гайдарджията без нито един железен пирон. Експозицията "Колю Фичето - живот и творчество" е от 1969 г. и е в памет на бележития майстор-строител. Показани са инструментите на майстора и личният му печат. Информационни табла разказват за биографията на майстора, строителните му умения и отличителните характеристики на стила му.

Впечатляващи са макетите на сгради, построени от Колю Фичето - катедралният храм "Рождество Богородично" във Велико Търново, което е и най-ранната му самостоятелна изява, свищовската църква "Св. Троица", храмът "Св. св. Константин и Елена" в Търново, сградата на турския конак във Велико Търново, в който след Освобождението се помещава Учредителното събрание, както и красивият хан на хаджи Николи, също в Търново.
Макетите на моста на река Янтра при Бяла, Русенско, на Покрития мост в Ловеч и на каменния мост над река Росица при Севлиево показват в детайли работата на майстора. Със снимки от миналото и от наши дни е показано настоящото състояние на архитектурните шедьоври на възрожденския майстор.

Релефната карта на България се намира в двора на СОУ "Максим Райкович“. Изработена е през 1962 г., и изключително точно пресъздава релефа на родината ни. По големите реки по-рано е текла и вода. Направена е от учителката по география Бонка Тихова и нейни ученици. Материалът е цимент, мащабът 1:100 000, а размерите 4.30 на 6.90 м. През 2013г е обновена от младежко сдружение „МОГА“ от Дряново.

Мостът на Кольо Фичето е от ранните хидротехнически постройки на майстора. Той развива своите идеи за традиционния възрожденски тип "гърбат" (римски) мост. Дълъг е 38.50 метра, а широчината на платното и тротоарчетата е 5 метра. Има четири свода с различни по големина отвори, стъпили върху три масивни каменни колони. Най–висок е вторият свод, над който мостовото платно е леко изгърбено.

Часовникова кула е построена в 1778 г. Намирала се е на около 60 метра южно от днешната. Нейната цел е била да подпомага все по-развиващите се занаяти в селището, известявайки занаятчиите за точния час. В онова време наличието на часовникова кула е било ясен белег за проспериращо място. През 1945 г. тя била съборена и възстановена на по-видно място през 1984 г. по проект на арх. Илия Лефтеров. Архитектурата е почти без никаква промяна, използван е и старият часовников механизъм, който бил ремонтиран и настроен от Илия Ковачев.                                                                                                                            Икономовата къща е една от двете запазени къщи - дело на майстор Кольо Фичето (другата е "Къщата с маймунката" във Велико Търново). Сградата е построена през 1851г. по поръчка на свещеника на Дряново - Васил Икономов. Икономовата къща е пример за творчеството на гениалния български майстор-строител. Има уредена експозиция "Икони от Дряновския край".                                                                                                                             От Дряново тръгнахме в 17:20. Замръкнахме в Царева ливада, а в центъра на Трявна автобус 2 паркира в 18:02. Настанихме се в големия хотел „Трявна“. Направихме нощна разходка до площада с Школото, Часовниковата кула, Каменния мост и Даскаловата къща. От 20:00 бе вечерята с приятна музика, песни и хора.

                                       10.11.2019 /неделя/

Из Тревненските музеи, бързоходство до връх Калимявката, през Плачковския войнишки поаметник и Слънчевите дискове на Сечен камък до Казанлък

След закуската, в 9:02 тръгнаха 32 бързоходци. Покрай Съда, през Качаунската махла, на югоизток, по нагорна пътечка, дърварски път, къпинесто „бавно“ пътче, някога използувано за волски каруци, се измъкнахме на изоставени ниви, и от там - на пътя за Станчев хан /при спирката за Милевци /10:20/. Покрай Престой, вдясно се изкачихме на широк хребет с хубав изглед към Стара планина и Трявна и по камионен път излязохме на връх Калимявката /740 м н.в./ (10:52) с GSM ретранслатори. Слизайки на северозапад и често губейки оскъдната маркировка, намерихме прекия път при водолея и ракиджийницата на Рашевите. Покрай Войнишкия паметник, Койчевци, Брезовата алея и Хотелчето се спуснахме в Качаунската махла и се прибрахме в хотела в 12:08.

Костадин Димов заведе основните сили в Даскаловата къща. Строена е за двама от синовете на хаджи Христо Даскалов. При освещаването на къщата на Гергьовден 1808 г. майсторът Димитър Ошанеца и калфата Иван Бочуковеца сключват облог и шест месеца работят великолепни тавани - слънца в двете одаи на дома. Слънцата галят и днес с лъчите си гостите в Даскаловата къща. Възстановката на резбарска работилница проследява подготвителния процес на дърворезбата, показан е резбарски инструментариум.  После бе посетено Старото школо. Построено е от 1836 до 1839 г. Едно от първите светски училища в България. Открито е като взаимно училище през есента на 1839 г. През 1849 г. тревненци канят като учител в Трявна Петко Славейков, който открива и класно училище в тази сграда. Въвежда изучаването на музика, рисуване, часове по физическо възпитание. През пролетта на 1850 г. в тревненското училище се провеждат първите годишни изпити. Промените, които Славейков прави тук, са толкова много и значими, че до днес старото училище е известно и като Славейковото школо. Сега в тази сграда се помещават: Възстановка на стая от взаимно училище, в която всеки може да се върне в началото на 19. век и да опита да пише върху пясък, да чете от взаимоучителните таблици, да се запознае с реда и строгите изисквания към учениците във възрожденското училище, да се закичи с кавалерия и да си вземе такава за спомен; Дарението от картини и пластики на художника със световна известност Димитър Казаков – Нерон и неговия брат Никола Казаков; Изложба стари часовници, сред които часовник с обратен ход на стрелките, часовников механизъм за кула, гравитационен часовник.                                      

Видяна бе и Славейковата къща. Построена около 1850 г. Идвайки като учител в Трявна, Петко Славейков взема за съпруга дъщерята на един от известните тревненски чорбаджии Иванчо Райков - Ирина. Семейството им се установява в малка наследствена къща в Горната махала на селището, където остава до 1876 г. Тук, под строгите грижи на майката, отрастват всички деца на Ирина и Петко Славейкови. Те са високообразовани и интелигентни личности в обществения и политически живот на България през втората половина на 19. и началото на 20. век: Иван Славейков - кмет на София през 1885 г., министър на просвещението в правителството на Петко Каравелов (от 20 февруари до 24 април 1901 г.), народен представител (IV-XI Обикновено народно събрание 1884 – 1901г); Христо Славейков - министър на правосъдието (1910 – 1911 г.) и народен представител в продължение на 25 години, председател е на ХIV Обикновено народно събрание (1908 – 1910 г.); генерал от българската армия - Рачо Славейков и разбира се един от най-великите поети на България, номиниран за Нобелова награда – Пенчо Славейков; Донка, Райко и Пенка.                                                                                                           

Влязохме и в Музея на африканското изкуство. Потомък на тревненка - скулпторът Златко Паунов, решава да събере цялата си любов към изкуството на едно място. Колекцията съдържа 328 предмета, като експонатите представят източната култура. Особена слабост Златко Паунов проявява към източната култура, затова всяка година прекарва известно време в Тибет и Непал, където също има свое ателие и ученици. Освен това той изучава изкуството, религията и културата на Китай, Индия, Япония и Индонезия.

Прибрахме багажите и тръгнахме в 13 ч. В Плачковци /13:10-25/ се поклонихме на новия величествен паметник - Стената на героите от околните села, загинали във Войните за национално обединение на България. Покрай подновената църква и Площада с мечешка скулптура, се върнахме до Божковци, свихме вляво и се изкачихме до превала Сечен камък. По пътя за Боженци, след 15 мин. ходене, вляво се виждат последователно разположени в посока изток-запад 17 издълбани кръгове /Ф1 м/ със средна сферична изпъкналост. Предполага се, че Скалното светилище е посветено на Великата богиня - Майка и Слънце-Бога /чийто символ е кръгът/. Датировката е късната бронзова - ранната желязна епоха /14-14:40/. Малко преди нас, там бяха отишли Жельо, Гошо, Катя и Корнелия.

През Торбалъжи, Жълтеш, Габрово и мъгливия /с ръмящ горе дъжд/ Шипченски проход, рекорoно рано се прибрахме в Казанлък - още в 16:04 ч.