На кого пречи яркият патриот, първата жива българска торпила?!

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Незапомнен досега гаф ознаменува ежегодното гражданско честване подвига на поручик Списаревски в Казанлък. Събралите се родолюбиви казанлъчани не бяха допуснати на територията на военното поделение, в което се намира паметникът на загиналите летци. Под предлог, че командирът на Сухопътни войски ген.-майор Михаил Попов бил издал заповед честването да се проведе в интервала от 9 до 12 часа. Парадоксът – от казанлъшкото поделение известиха за тази заповед организаторите точно в 12 часа без 15 минути. Когато няма възможност за реагиране.

Но нека си спомним кой беше поручик Списаревски. 20 декември 1943 година остава в историята като „Черният Никулден“. Нападение на американската авиация над София. Групировка от 15-а въздушна армия на САЩ в състав 150 бомбардировача „Либърейтър“ B-24 от 376-та тежка бомбардировъчна групировка, охранявани от 60 тежки двумоторни двутели изтребители Локхийд P-38 от 82-ра изтребителна група, се насочва за поредната бомбардировка на столицата на Царство България. Българската ПВО вдига 36 самолета срещу 200 вражески. Противникът е посрещнат от немски изтребители Ме-109, излетели от летище Божурище и френски машини „Девоатен“, излетели от летище Враждебна. Българският орляк 3/6 имащ по списъчен състав 17 изтребителя „Месершмит“ излита от летище Божурище. Има задача да завърже бой с противниковите изтребители, а в това време другият орляк от Враждебна трябва да атакува бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън целта. Атаката на изтребителната авиация спечелва време за укриване на населениeто в скривалищата. Основната тактическа цел на изтребителната авиация е да разстрои противниковата формация и да я отклони от курса, като ѝ попречи да нанесат прицелен удар. Тази цел е постигната от българските летци. Въпреки това, при нападението на американската авиация върху София са разрушени 113 сгради и е прекъснат релсовият път на околовръстната железопътна линия. Над столицата са пуснати 270 бомби, убити са 71 човека, тежко ранени са 46, а леко ранени – 62 души. Във въздушния бой загиват подпоручик Георги Кюмюрджиев и поручик Димитър Списаревски – първата българска „жива торпила“. Списаревски прострелва един бомбардировач, след което се сблъсква с него. И двата самолета падат, Списаревски загива. Българите свалят 5 самолета – 2 бомбардировача и 3 изтребителя. Лейтенант Едуард Тинкър (пилот на „Лайтнинг“ от изтребителното прикритие), участник във въздушния бой на 20 декември 1943 година, пише по-късно в спомените си: „Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те надхвърлят понятието ненадмината ярост в авиацията“.

Но да се върнем в Казанлък. След като бяха възпрепятствани да влязат на територията на военното формирование, организаторите поднесоха приготвените за живата торпила Списаревски цветя пред паметниците на авторите на марша „Велик е нашият войник“ и на чешките самолетостроители. Беше прочетена и специално изпратената до организаторите на честването телеграма от командира на Военно-въздушните сили генерал-майор Цанко Стойков.

„Като командир на българските Военновъздушни сили аз ви благодаря за това, че 76 години след смъртта на Списаревски вие продължавате ежегодно да отбелязвате подвига му и да почитате паметта му. Докато помним, пазим и тачим имената на героите си, докато е жива историческата памет, България ще я има“, подчертава в приветствието си ген. Стойков.

Един от най-колоритните участници в осуетеното поклонение бе деветокласникът от Художествената гимназия Любомир Лазаров. Той пристигна във военна униформа, окичен с български, съветски и немски ордени, сред които и медали от неговия прадядо. Мечтата на Любо, както той сподели пред репортер на в-к „Старозагорски новини“, е да стане достоен български офицер. В пост във фейсбук-профила си Любомир припомня веруюто на героя Списаревски: „Не искам да се говори за никакъв Хитлер, Сталин, Чърчил, Рузвелт, Мусолини. Ние сме българи и нашата единствена идея трябва да бъде България!“

Дали осуетяването на честването на този ярък български патриот не е свързано с криворазбрана „преданост“ към новите ни съюзници? Или причината е още по-прозаична и се крие в казанлъшките провинциални нрави? Рано или късно и това ще се узнае…