Една гледна точка след лекцията, посветена на тази казанлъшка художничка

Иван ВЕЛЧЕВ

Мара Чорбаджийска, или известна още като Мара Нонова, е популярна повече като съпругата на Чудомир. Не че не е говорено и за нейното творчество, но почти винаги това е било в контекста за Чудомир. Неговата сянка я подтискаше като творец. Ето защо прекрасна беше инициативата на

ЛХМ ”Чудомир” в Казанлък, за лекция за Мара Чорбаджийска по повод нейния 125-годишен юбилей! Лекцията беше изнесена на 22. февруари не от кой да е, а от проф. Марин Добрев - директор на ХГ - Стара Загора. Макар че той е ако не единственият, то поне един от малкото, който и досега е отделял за нея повече внимание.

Да, всички присъстващи на тази лекция изказаха единно мнение, че сме длъжници пред Мара Чорбаджийска! И, макар че това е вярно, за мен в него има и позитив! Това е фактът, че Мара Чорбаджийска и нейното творчество не са така „удавени” в познатите дългогодишни щампи! А ние започнахме нейното преоткриване с помощта на един от нейните най-добри познавачи и ненадминати сладкодумни разказвачи, а и неин бивш съсед – проф. М. Добрев! Колцина имат този шанс?

Не съм аз този, който ще разказва биографията на Мара Чорбаджийска или ще прави професионален анализ на нейното творчество. Не знам колко жени-художнички има въобще в българска история и колко от тях са така разнообразни в трите жанра: пейзаж, натюрморт и портрет, но за мен тя е уникална! И когато гледам нейните картини, аз усещам нещо общо, което ги обединява. Това е светлината!

През 1929 – 1930 година двамата с Чудомир са командировани от културното министерство във Франция, за да проучат методите на обучение по рисуване във Франция! Ако трябва да бъдем точни, министерството първо е искало да командирова само Чудомир, но той е настоял и за своята съпруга! И е имало защо! В Лувъра и множеството парижки изложби, Мара Чорбайджийска е запленена от картините на френските художници и най-вече от импресионистите!  

И именно това слага отпечатък на нейното по-нататъшно творчество. Това е именно светлината, за която говорех! Именно светлина струи от нейните, иначе различни картини като пейзажите край Казанлък, натюрморти с цветя, интериори, портрети....

Всъщност, тази нейна командировка с Чудомир в Париж не е била изключение за онова време. Почти веднага след Освобождението, тогавашният министър на просвещението командирова в Париж група писатели, сред които е и Захари Стоянов! Проблемът бил, че никой от тях не е знаел и бъкел френски! Това предизвиква бурен гняв сред ”здравата интелигенция”, която има западно образование, знае френски език ! ”Как така?! Защо там ще ходят някакви неграмотници, докато ние...” и т. н. /познато,нали?!/“

И тогава министърът на просвещението /каква хубава дума!/ мъдро им отговаря: ”Когато те подишат парижкия въздух, ще напишат още по-хубава БЪЛГАРСКА литература”! Мисля, че тази мисъл едно към едно се отнася и за Мара Чорбаджийска и Чудомир, които след Париж са създали по-хубави БЪЛГАРСКИ картини и разкази!

А това предизвиква у мен и един възторг, за който би трябвало да говорят историците. Че в най-трудните години за България - веднага след Осовобождението от тези 500 години... не знам от какво... или след първата национална катастрофа след Първата световна война и Ньойския договор, нашата държава мисли и за своята духовност и с цяла сила се стреми да догони Европа, като праща там свои изтъкнати творци!

Още веднъж да подчертая - не когато сме били много богати, а когато сме били много бедни, ние сме се грижили за своята духовност! Ето защо бих искал да пожелая на ЛХМ ”Чудомир” и на всички казанлъчани да продължим да преоткриваме твореца Мара Чорбаджийска! Тя има да ни каже още много неща…