Твърди д-р Чавдар Ангелов по повод изследването си, посветено на известния казанлъчанин

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

По време на тоталитарния комунистически режим личността на ген. Иван Вълков бе тема табу, за която не можеше да се говори и пише извън рамките на наложените от БКП догми. Но тази голяма празнина е на път да бъде запълнена, с публикуването на дисертационния труд на д-р Чавдар Ангелов, директор на Националния парк-музей „Шипка – Бузлуджа“. Неговата книга „Тайният“ представлява първото цялостно изследване, посветено на жизнения и професионален път на бившия военен министър на Царство България. Извън политиката, за казанлъчани генералът е един безспорен благодетел, тъй като той е виновник за преместването на „Арсенал“ в Казанлък през 1924 година.

Защо, поради какви причини избрахте за тема на докторската си дисертация ген. Иван Вълков, г-н Ангелов?

- Темата за военната, политическата и обществената дейност на бившия военен министър ген. Иван Вълков е обусловена главно от големия интерес в последните години към изясняване на ролята на нелегалния Военен съюз (ВС) и отделни негови водещи фигури в развитието на българския обществено-политически живот в периода между двете световни войни и първите години след Деветосептемврийския преврат през 1944 г.

Активната позиция на ген. Вълков при пресичането на опитите на Българската комунистическа партия (БКП) да завземе властта в България в периода 1923-1925 г. става причина бившият военен министър да се превърне в една от най-еднозначно оценените личности в съвременната българска политическа история. Десетилетия наред той е сочен от марксистката историография за родоначалник на фашизма в България, организатор и вдъхновител на изтребителния поход на българската буржоазия срещу левите сили в страната. Ето защо не е случайно, че и до днес за по-голямата част от професионалните историци и широката българска общественост роденият в Казанлък офицер е една мрачна и злокобна фигура, пряко отговорна за смъртта на хиляди българи. Политическата натовареност на тази оценка и нуждата от обективност при изследването на българското минало налагат извършването на критичен анализ на подобни, по-скоро, пропагандни твърдения. Намирането на отговора на естествено възникващия въпрос – възможно ли е един единствен човек, пък било то и министърът на войната, да бъде посочен като персоналния виновник за залялото страната насилие в периода 1923-1925 г., в значителна степен би спомогнало за по-доброто осветляване и разбиране на ключови събития и процеси от съвременната българска история и за разкриване на ролята на ВС и на ген. Ив. Вълков в тях.

И все пак, сякаш като по чудо генералът бива пощаден при месомелачката на т.нар. Народен съд?

- Промените, които настъпват след Деветосептемврийския преврат и свързаното с него налагане на диктатурата на БКП по естествен начин са свързани с личността на Ив. Вълков. В голяма степен животът му след „победата на социалистическата революция“ в България онагледява много точно драмата на българския буржоазен военен и политически елит. Тя е красноречиво свидетелство за бруталността, с която управляващата БКП утвърждава своята власт и изгражда легендата, легитимираща правото на партията да се разпорежда еднолично със съдбините на българския народ. В този смисъл проучването на малко известни или старателно прикривани от комунистическата пропаганда моменти, свързани със задържането на ген. Вълков от органите на Държавна сигурност (ДС) през лятото на 1946 г. и организирането и провеждането на съдебната разправа с него през 1954 г. би спомогнало за изясняването на редица въпроси, имащи отношение към разкриването на процесите, протичащи в българското общество в началния етап от налагането на комунистическата диктатура в България.

На базата на какви документи изградихте Вашата дисертация?

- Превръщането на ген. Вълков в събирателен образ на злото в съвременната българска история и инкриминирането на личността на бившия военен министър през есента на 1954 г. силно ограничава достъпа на изследователите до документални източници, свързани с неговата военна, политическа и обществена дейност. Обективността изисква да бъде направено уточнението, че дори и малцината, които са получавали право да работят с тези секретни материали, в крайна сметка изнасят в своите публикации единствено това, което не влиза в противоречие с твърденията на комунистическата пропаганда. Така редица ключови моменти от живота на Ив. Вълков остават напълно непознати за професионалната гилдия и широката публика.

Значителна по обем информация за дейността на ген. Ив. Вълков като офицер, директор на Държавния географски институт и министър на войната аз успях да открия във фондовете на Държавния военно исторически архив (ДВИА) във В. Търново. В Централния държавен архив (ЦДА) в София се съхраняват интересни документи, осветляващи неговата работа като дипломат. От особено значение за изследването се оказаха документите от бившия Централен партиен архив, от които може да се придобие детайлна представа за мотивите на ръководството на БКП за организацията на съдебния процес срещу ген. Вълков през 1954 г. и дългосрочните последици от неговото осъждане, както за неговата лична съдба, така и за съдбата на обществените среди, които той представлява.

Особено ценна за изследването се оказа информацията в личното досие на ген. Ив. Вълков, съхранявано в Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА) в София. Важни сведения за дейността му като лидер на ВС, разцеплението на тайната офицерска организация, обстоятелствата около задържането му през лятото на 1946 г. и подготовката на процеса през 1954 г. бе открита и в изготвените от ДС досиета на видни дейци на ВС и Демократическия сговор като К. Георгиев, Дамян Велчев, Крум Лекарски, Тодор Тошев, Стоян Трендафилов, Марко Атанасов, Христо Георгиев и Д. Казасов.

Важно значение за попълването на белите петна в личния и професионален живот на ген. Вълков имат и публикуваните за първи път документи за дейността му като директор на Държавния географски институт, съхранявани в Музея на измерителното дело при Военната топографска служба на Министерството на отбраната (МИДВТСМО) в гр. Троян и от личния архив на наследниците на бившия военен министър.

Може ли да се даде обективна оценка за най-характерното събитие от живота на ген. Вълков – неговото участие в Деветоюнския преврат през 1923 година?

- Да, превратът несъмнено е събитието, което изиграва решаваща роля в живота на Ив. Вълков. Самият преврат, ролята на Вълков в него и времето, в което той ръководи дейността на Министерството на войната (1923-1929 г.), са обект на коментар в спомените на редица съвременници на събитията. В повечето случаи те са преки участници в отстраняването на правителството на Българския земеделски народен съюз – министри в кабинета на Александър Цанков, видни членове на ръководствата на ВС и Съюза на запасните офицери или функционери на управляващия Демократически сговор. Същевременно през 1953 г., по разпореждане на Централния комитет на БКП, започва писането на спомени на партийни дейци за дейността на партията до 9 септември 1944 г. В резултат на това отделни моменти от дейността на ген. Ив. Вълков в периода 1923-1929 г. са застъпени и в публикуваните спомени и мемоари на различни комунистически и земеделски функционери. Взаимодействието между ген. Вълков в качеството му на министър и лидер на ВС с представители на македонското революционно движение е отразено и в спомени на някои дейци на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) като Иван Михайлов, Перо Шанданов, Георги Попхристов, Георги Баждаров и Кирил Пърличев. Но повлияни от духа на времето, тези спомени отразяват личните пристрастия на авторите по отношение на събитията, последвали Деветоюнския преврат и личността на ген. Ив. Вълков. В този смисъл използването им от изследователите трябва да бъде изключително внимателно и критично.

Последното е повече от задължително, като се има предвид, че една немалка част от бившите деветоюнци и членове на ВМРО години след Деветоюнския преврат преминават открито на страната на БКП и след 9 септември 1944 г. заемат важно място в управлението на комунистическа България. Техните свидетелства, създадени години след събитията в условия, при които авторите са наясно, че са постоянно наблюдавани от вездесъщата ДС, съдържат изключително предпазливи спомени и оценки за развоя на българския обществено-политически живот след края на Първата световна война. В стремежа си да останат живи, в определени случаи някогашните съратници на ген. Ив. Вълков проявяват склонност с лекота да прехвърлят своите собствени грехове върху бившия военен министър. Към породената от реално съществуващия страх от репресии автоцензура трябва да се добави и фактът, че тези творби са стриктно редактирани и допълнително обработвани (манипулирани) от комунистическата цензура.