Форумът на тема „Въоръжената антикомунистическа съпротива в България“ е насрочен за Петровден

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

На Петровден, 29. юни, се навършват 70 години от създаването на горянската чета с участници от Казанлък и Сливен. По този повод в Града на розите ще се проведе Национална кръгла маса на тема „Въоръжената антикомунистическа съпротива в България 1944 – 1954 година“. За участие във форума са поканени премиерът Бойко Борисов, депутатът Спас Гърневски и депутатката Лилия Друмева, която е председател на

Съюза на репресираните „Памет“. В работата на кръглата маса ще се включат и редица потомци на горяни, които ще получат паметни отличия. Поканен е Владимир Тодоров – зам.-председател на Съюза на репресираните в България и син на легендарния командир на пиринските горяни Герасим Тодоров. Казанлък ще бъде представен от Денница Танева, внучка на прочутия командир на горяните-анархисти от Казанлъшко – Христо Несторов – Щако, както и от Атанаска Пътникова, дъщеря на горянина Атанас Пътников. От Сливен ще пристигне Станка Георгиева, дъщеря на горянин от втората сливенска чета.

Първоначално горянството възниква като бягство от терора и като невоенно нелегално движение. През пролетта на 1945 година се появяват първите горянски чети, в които се включват 173 четници. Числеността на горяните нараства след ликвидирането на легалната опозиция през 1947 година. В горянските чети участват както жертви на насилието, като бивши военни, полицаи и държавни служители, така и селяни, чието икономическо положение бързо се влошава от мерките на режима.

Горянството достига връх в периода 1950 - 1952 г. като реакция срещу политиката на насилствена колективизация на земята. Част от селяните се ориентират към въоръжена борба и в резултат огромната част от горяните са земеделци. През 1950 г. четниците вече са 1520 души. През следващата година те достигат 3130. В дейността им ги подпомагат най-малко 20 000 ятаци. 52 чети влизат от чужбина и са съставени от емигранти. Всички горяни, преминали през четите за целия период, са между 5000 и 8000 души. Съпротивата е най-силна в Южна България, особено в Сливенско, Старозагорско, Велинградско и в Пиринския край.

Емблематичен е случаят с четата на Щако, съставена от емигранти анархисти. Христо Несторов и още двама негови съмишленици скачат с парашути в местността Патарешка поляна в Балкана над Ясеново. Това се случва през септември 1953 година. По-късно към тях се присъединява и съпругата на единия четник, Дончо Караиванов. Четиримата изкарват зимата в землянки в Средна гора, недалеч от Павел баня. След предателство, на 25 март 1954 година те са обкръжени от многохилядна войска, милиционери и местни комунисти. Щако бива убит, Милю Казака е ранен и заловен, като по-късно е разстрелян в затвора. Като по чудо храброто семейство Емилия и Дончо Караиванови пробиват обръча на блокадата и емигрират в Париж…

Кръглата маса в Казанлък се организира от Съюза на репресираните „Памет“, Съюза на възпитаниците на ВНВУ и сдружение „Демократичен Казанлък“.

-----------------------------------------------------

на снимката - оръжието на Щако