Обществена дискусия трябва да реши съдбата на спорния 12-метров паметник

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Антикомунисти използваха последния писък на техниката – безпилотен летателен апарат, за да изразят отношението си към така наречения Герой от Лайпциг. Леви потребители на социалните мрежи алармираха, че е била залята с бяла блажна боя огромната 12-метровата гранитна статуя на Георги Димитров пред стената на язовир „Копринка“. Най-меко казано, Георги Димитров е спорна фигура от

българската история. Произхожда от протестантско семейство с корени от Македония. През 1923 година, под натиск от болшевишка Москва, макар и неохотно, Георги Михайлович и съратникът му Васил Коларов разпалват септемврийските бунтове. Но веднага след обявяването на въстанието двамата „водачи“ се качват в един автомобил и бягат в Югославия, където се настаняват в хотел в Ниш. В пожара на бунта изгарят нахалос около 700 души от страна на бунтовниците и приблизително толкова от силите на реда. После Коминтернът прави Димитров отговорник за Западна Европа. Тук нашенецът се прочува най-вече с успехите си на „нежния фронт“. Дори едно от обвиненията срещу него на Лайпцигския процес, било, че прелъстил хазяйката си немкиня. На което героят от Лайпциг отговорил подобаващо за българин: „Аз не съм хомосексуалист, аз съм истински мъж!“ Чувайки това мъжко изявление, в него се влюбва една американска красавица. Тя се казва Марта Дод, на 22 години е и е дъщеря на американския посланик в Берлин. Със своите мини-полички тя отдавна скандализира пуританските нрави в немската столица и даже става метреса на Хитлер! Но Ерих Рьом, шефът на СА, бързо подушва, че госпожица Дод, всъщност работи за съветското разузнаване. След раздялата, хитлеристите правят опит да я самоубият... Но американката оцелява. Симпатията ѝ към българина, обаче, така си остава неизконсумирана…

Но Димитров ще остане в паметта на българите като човека, дал заповед с телеграма от Москва до Трайчо Костов за т. нар. „40 безотговорни дни“. За червения комунистически терор в България, отнел живота на близо 30 000 българи. И това не са само полицаи, преследвали просталинистките „партизани“. Това са свещеници, учители, лекари, юристи, индустриалци, търговци, чиновници. Вината им е, че са успели личности и че не одобряват насилническата идеология на комунизма.

Няма как да се забрави и едно друго престъпление на „вожда“ – насилствената македонизация на българското население в Благоевградски окръг. А през лятото на 1946 година са изловени и избити над 200 стари македонски комити – проливали кръвта си за българщината из македонските земи, воювали срещу турци, сърби и гърци…

Наистина, 12-метровият гранитен истукан е голямо предизвикателство за днешна демократична България. Да не забравяме, че със специален закон комунистическият режим в България бе обявен за престъпен!

Малцина знаят, че въпросният монумент даже стана „герой“ в една съвременна пиеса от казанлъшки автор. Каква ще е съдбата на паметника оттук нататък – предстои да видим. Има една стара идея всички комунистически монументи от Долината на розите да бъдат подредени край пътя, водещ към Бузлуджа. И така да се оформи един Паноптикум на тоталитаризма.

Друг вариант е Община Казанлък да подари каменния Георги на Димитровград. Неговите жители и сега демонстрират завидна привързаност към своя патрон – нали са потомци на най-активните членове на ДСНМ /Димитровския съюз на народната младеж/! Така постепенно ще се оформи цял град – жив музей на комунизма: с магазини с полупразни щандове, с кооперации от началото на 50-те години… Но най-голямата атракция в града-музей ще бъде един миниатюрен концлагер, където ще бъдат въдворявани всички несъгласни с политиката на ЦК, всички, пазарували упадъчни /турски/ стоки от небезизвестния пазар, както и всички, които слушат пайнерска чалга, да речем… За лукс може да се отвори и едно Корекомче, от което да пазаруват само децата на номенклатурата.