
Една абитуриентка по злободневната тема за изнасилвачите
Анита ХРИСТОВА
Днес ще си позволя да говоря по една тема... Защото чувствам, че не мога да замълча. Днес искам да насоча вниманието ви към една "болест", превърнала се в част от ежедневието, от която боледуват много хора. Но, за жалост, тя не е причинена от микроорганизми. След като прочетох коментари, във връзка с двойното изнасилване на момичета в с. Енина, не мисля, че има думи, с които да опиша колко погнусена
се почувствах - и от факта, че някои "хора" се опитват да оправдаят подобна нехуманна постъпка, с "аргумента", че те са си го просели. "Хора", които биха могли да бъдат техни родители и които не са защитени от подобна съдба. Тези момичета са станали жертва на поредно жестоко престъпление, на което, за жалост, обществото гледа като "срам за самите тях". Онази част от обществото, която е издигнала обърнатите ценности в култ. Която не е чувала за морал. И която е отговорна за това, на подобни престъпления да се гледа с насмешка и те да бъдат нормализирани.
НЕ, срамът не е за момичетата! Срамът е за извършителя и за всички онези, които имат неблагоразумието да кажат, че той е невинен.
Това много ме натъжи и ядоса. Знам, че можем да направим повече за себе си и за децата си. Да изградим по-различно ежедневие, в което престъпленията не са "нормалност". Аз не познавам момичетата, но бих искала да изразя цялото си съчувствие и подкрепа. И да напомня, че всеки от нас би могъл да стане жертва на подобна нечовешка постъпка.
За съжаление, обаче, голяма част от обществото ни страда от липса на емпатия. Това е болест. Лечима болест. А лекарството е само едно... Справедливост!
---------------------
Бел. ред. Редакцията на портал „Гласът на България“ също се присъединява към възмущението на Анита. Но сме на мнение, че справедливостта, т.е. възмездието не е достатъчно силно лекарство за липсата на емпатия, на съчувствие към ближните. Първопричината на това духовно заболяване е изстиването на сърцата ни, което пък е резултат от отдалечаването ни от Бога. Защото Христос ни завеща да обичаме ближния като себе си… Но кой да се занимава с такива „дреболии“, важното е хладилникът и резервоарът на BMW-то да са пълни, а чалгата да дъни на max…
