Мартеничената работилница бе устроена в галерия „Ателието“

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Пъстри мартеници и пролетни венци от вълна измайсториха децата от школата по изобразително изкуство „Арт линия“ с художествен ръководител Ваня Запрянова. Те сътвориха своите произведения на изкуството от 10. до 13. февруари във вдъхновяващия интериор на галерия „Ателието“, където бе организирана поредната им творческа работилница. Тази година Ваня Запрянова покани за техен

наставник в това специфично начинание майсторката на мартеници Нефизе Куюмджиева. Заедно със нея шест момичета засукваха и преплитаха бели и червени прежди, което според народното поверие се прави за здраве; помагаше им и котката Божана.

По-важно за нас е друго - мартениците са специфичен български обичай и много добре очертават териториите на някогашното българско етническо землище. Защото днес мартеници носят не само хората в сегашните държавни граници на България, но и нашенците от Беломорието, от Вардарска Македония и Албания, в Западните покрайнини и цяла източна Сърбия /Поморавието/, в Румъния и Молдова. Ако се чудите – какво общо имаме българите и т.нар. „румънци“, просто си спомнете уроците по история – земите на север от Дунава са били част от Първото и Второто български царства. Османското нашествие изиграва основна роля за отдалечаването на двете части на един и същ народ. До 17. – 18. век влашките войводи са използвали български език, а българската лексика в т. нар. влашки език се запазва чак до средата на 19. век. Едва през 1860 година, след обединяването на двете княжества Влашко и Молдова, те са наречени с измисленото име Румъния /Романия/, в знак на някаква измислена приемственост с Римската империя /ти да видиш!/… Тогава с декрет от влашкия език са изхвърлени близо 30 000 български думи и са заменени механично с италиански или френски думи. По този начин под крилото на Франция се създава нова „романска“ нация и нов френски сателит.