Тракия е прародина на виното и неговия бог Дионис

Анна ДУНДАКОВА

Виното е прастаро като света и неизменно следва човек в ритуалния му свят от раждането до погребалния покров. През всички исторически епохи е било символ на социален статус, дипломация и просперитет. Възпято е в многобройни образци на изкуството и архитектурата, на литературата и музиката. Виното присъства в религиозния, митологичен и артистичен свят, в сетивните търсения на

човека от най-дълбока древност до наши дни - неизменно интригуващо, модерно и вдъхновяващо, ”продължава да провокира със загадъчната си и благородна природа”. („Българска енциклопедия Вино“, изд. Труд, авт. Ясен Бориславов, с. 2004)

Няма друга подобна напитка в Европа, която да е оставила такъв силен отпечатък върху светоусещането и културното формиране на европееца като виното. Неслучайно най-старите следи от употреба на вино - винени кристали, са намерени върху най-старото злато на света отпреди 8000 г. пр. Хр. Ритуално с вино са поляти човешките останки, открити във Варненския некропол. (експонати Варненски археологически музей, информация от Виталий Меркушев - преседател на борда на Черноморски форум за винопроизводство) Тези крехки кристални структури демонстрират извечната връзка между човека и виното.

Но те показват и нещо много по-важно.

Само две хилядолетия след първото опитомяването на диви треви и животни - неолитната революция отпреди 10 000 г. пр. Хр. (Анадола), хората са открили вече чудото на ферментацията и са започнали да отглеждат и култивират представители на сем. Vitacea L. Лозови (сем. Ampelideae Kunth.), род Vitis - близо 550 вида, и по-специално най-важния за винарството вид - Vitis vinifera. Започнали са да смачкват гроздовите зърна и да съхраняват ферментиралия гроздов сок в каменни корита „шарапани„ и катери (Перперикон, Старосел, България) или във вкопани в земята глинени съдове - квеври, запечатани отвътре с пчелен восък (Гадачрили, Грузия).

Но защо го правят след като ферментацията не е сред неизбежно необходимите агрономически практики за оцеляването на човешката популация в този период?

Ами очевидно, защото хората от неолита вече са имали и други емоционални и културни потребности, освен оцеляването. За тях правенето на вино е било толкова важно, колкото осигуряването на прехраната, но още тогава те не са приемали виноделието като обичайна утилитарна дейност. Както твърди археологът от Станфордския университет Патрик Хънт (сп. PNAS, 13.11.2017 ) - “С употребата на виното човекът от неолита ни демонстрира своята неподозирана изтънченост.”

В историята на човешката цивилизация има ясно очертани географски зони на виното: Черноморският басейн и Закавказието (8000 – 6000 - 4500 г. пр. Хр.) –Тракия - България, Грузия, Армения; Иран (7400 г. пр. Хр.), Месопотамия - от Армения, Египет (5000 г. пр. Хр.), Сицилия (6000 г. пр. Хр.), Етруски - Тоскана (2000 г пр. Хр.), Гърция (4500 г. пр. Хр.) и цялото Средиземноморие, северните брегове на Африка, Мала Азия, Южна и Средна Европа.

Забележете как тези винени зони съвпадат с местата, където са открити най-ярките образци на културен и духовен напредък на посочените народи и цивилизации през хилядолетията. Или древните общества, в които човекът и неговата духовна същност са били на почит, са изявявали подчертан стремеж към културен и икономически напредък и

са усъвършенствали сетивната ни памет

с издигане на виното в култ.

И макар да изглежда, че всеки от тези най-древни евразийски народи сам за себе си е откривал и почитал виното, то разпространението му със сигурност е резултат на оживен културен обмен и влияния.

Ето защо аз определям виното като своеобразен културен лакмус.

Именно екстатичните (от екстатичен - възторжен, възбуден, в екстаз) култове на Европа като винените тайнства на етруските, като Дионисизма при Траките разкриват дълбоките извечни корени на лозарството, виноделието и ритуалите на винопиене, свързаната с тях материална база - винарни храмови комплекси и светилища, златни съкровища от съдове и атрибути, обхванати в своята свещена цялостност съставляват забележителна част от културно богатство на Европа и света.

Затова България заема много специално място в европейската история на виното. Повечето антични автори след Омир са вярвали, че от земите на Древна Тракия тръгва култът към Дионис за елинистичния свят и за много дълъг период от време (поне 1000 години) този възглед не е бил поставян под съмнение.

Плиний Стари (I в. пр. Хр.) твърди, че първият лозар в света е тракиецът Евмолп.

В оксфордската Енциклопедия на виното Тракия е посочена за прародина на виното и неговия бог Дионис. Виното е много важна част от образа на Древния тракиец - възвеличаван красив като бог или принизяван като заклет пияница. Едно е сигурно - тракиецът е умеел да отглежда грозде като култивира диви директни сортове, умеел е да прави мощно и упиващо вино и е обичал да му се наслаждава безрезервно. Една от малкото тракийски думи, достигнала до нас е „зейла” - вино. Така се е наричал и много стар тип вино с билки и мед от Казанлъшката долина.

Какво е било прочутото тракийско вино, ни казва Омир в „Илиада” - „сладко като мед черно вино от тракийския град Исмар”, доставят в лагера на ахейците пред стените на Троя. В „Одисея” пише - „черно и гъсто е виното на царя на киконите Марон” (син или внук на Дионис), с което Одисей упоява циклопа Полифем преди да го ослепи.

Архилох, гръцки поет (VII в. пр. Хр.) пише в своя елегия - „Исмарско черно вино пия, облегнат на бойното си копие”.

Хезиод в „Дела и дни” споменава – „библинското вино на траките” - това е южнотракийски стар сорт заедно с „маронийското” вино.

А много гръцки автори твърдят, че при траките в социалната организация на обществото

всичко било общо с изключение на конете,

оръжието и чашата за вино.

(Цитатите са от „Българска енциклопедия Вино, изд. Труд, авт. Ясен Бориславов, с. 2004.)

Проф. Иван Маразов (Виното на траките. Мит, ритуал и изкуство, с. 2014) ни разкрива, че за древните траки виното не e било просто стока, бит, поминък или някаква напитка, за тях то e било неделима сакрална част от религиозните им вярвания и практики. Дионисизмът е първата организирана религия, почитаща бога на Слънцето Сабазий. В нея присъства Орфизма, базиран на изкуството на екстатичното преживяване. Чрез него човек постига безсмъртие и се отправя към звездите на Хиадите (съзвездие от съзвездия). Основният космически закон, формулиран от Хермес Трисмегист, гласи: ”Както горе, така и долу”. Това е култура, ориентирана към звездите и подчинена на небето.

Разбираемите аспекти на тази религия са свързани с понятията „винено дишане” - наслаждаване на ароматите на виното, „винени танци”, произлизащи от мачкането на гроздовите зърна с голи крака от млади момичета, съединяващи тотемната сила на земята със силата на виното, дошла от Слънцето и уловена в грозда; ”винен труд” - направата на вино.

Цялата сложна ритуална система, необходима да се приготви вино води началото си от самата концепция, че винарския труд не е работа, а изкуство, своеобразен акт на сътворение. Траките са успели да установят връзката между екстатичността и труда, която го превръща във вдъхновение.

Виноделието е бил първия „ качествен” труд, с който човечеството е отъждествявало качеството на извършената работа с качествата на човека като творец по отношение на Божествената воля.

Тракийското вино е било ключа, който отваря пределите на мечтания и приказен свят на Боговете и техните селения. Чрез него траките са се сливали с божествената си същност и са прескачали пределите на осезаемия свят. Така че колкото по-гъсто, чисто и силно упойващо било виното - тоест „по-варварско като вкус и поведение”, толкова по-директна и силна била връзката с боговете.

„Като се има предвид особената ритуална ценност на виното в Древна Тракия, става ясно защо именно в нейните земи са открити толкова много скъпоценни съдове за вино.” (Траки и вино, с.2000, Иван Маразов)

Над 180 златни и сребърни фиали, което е повече от половината открити подобни съдове в целия античен свят, са открити в България. Многобройни лозарски символи присъстват на оброчни плочи, барелефи, ръчно рисувани керамични съдове и монети (сребърна монета на тракийския цар Спароток, Одриското царство).

Безценните златни тракийски съкровища, намерени в земите на България демонстрират специфична система на разливане на тракийското вино, състояща се от богат и разточителен набор от златни и сребърни съдове, непознати по други места. (Боровско съкровище, Вълчитрънско съкровище, Летнишко съкровище, Луковитско съкровище, Радювенско съкровище, Рогозенско съкровище) На много от тях присъства образа на веселия бог Дионис, но високоразвитата лозаро-винарска културна традиция е оставила още много различни символи -грозд, лозар, косер - нож за рязане на лоза и т.н.

Прекрасните живописни стенописи

на Казанлъшката тракийска гробница

(IV в. пр. Хр.) изобразяващи виночерпци, които наливат ритуално вино на царя и съпругата му в златен киликс и сребърни фиали, седнали на тронове в присъствието на други царедворци на изискан пир, разкриват как културата на потребление на вино поражда потребността от създаване на изкуство и предметите на изкуството, използвани в бита са показател не само за ранг, но и за духовна осъзнатост. Да се пие хубаво вино в красиви съдове означавало да уважаваш себе си и да поддържаш личната си сила и дух.

Древните траки са познавали над 150 сорта грозде, според изследвания на агроисторика Ирко Петров от Хасково или по-скоро не отделни сортове, а тероарни разновидности. Оставяли са лозите да се увиват около специално засадени дървета и са ги провесвали между тях.

От дълбока древност е започнало култивирането на червени сортове като: памид, гъмза, мавруд, широка мелнишка лоза, зарчин, мавромат и сифта. Бели като: червен мискет, димят, керацуда, кокорко и виненка. Първите лозя са засадени вероятно в Горнотракийската низина по поречето на р. Марица с памид. На база на генетични анализи се заключава, че тези винени сортове спадат към Черноморската еколого-географска група (Proles Pontica Negr.) и имат първичен местен произход директно от дивата лоза - var. balcanica Negr.

Какъв е бил вкусът на тракийското вино, откриваме описание на Омир в „Одисея”, IX гл., с.208 – „а като искаха да пият от това вино, сладко като мед, той наливаше чаша от него, смесваше с вода двадесет пъти и неизказано приятно благоухание се разнасяше от катера.” (виното на цар Марон) А обичайно гръцкото вино се е разреждало в съотношение 1:4, така че говорим за много гъсто и силно вино. (цитати от „Българска енциклопедия Вино, изд. Труд, авт. Ясен Бориславов, с.2004)

Структурните вина на Тракия, описани като много сбити и събрани, всъщност издават изявения характер и мощния потенциал на виното. Отъждествявали са го с човешката кръв (символ преминал впоследствие и в християнството), знаели са, че виното трябва да се пие съгласно законите на космическия ритъм, само тогава то зазвучавало в хармония с човешкия пулс и давало цялата си сила на пиещия. Прочие забележете, че всяко вино прилича на своя създател.

Тракийското вино също носи енигмата

и очарованието на своя славен народ.

Тракийската традиция да се култивира грозде и да се засаждат нови лозя продължава и след идването на римляните (1- 4 в. сл. Хр.). От този период датира засаждането приоритетно на бели сортове в източните райони на Черноморското крайбрежие, за които потвърждава Овидий, преминавайки край Анхиало и Месемврия. (След написването на „Метаморфозите“, през 8 г. сл. н. е. Овидий е изпратен в изгнание от Октавиан Август в гр. Томи, провинция Понта, на Черно море, което е на границата на Империята.) Такъв е характерния сортов състав на Източна България. Следва обмен на сортове от всички краища на Империята. По време на император Антоний Пий (2 в. сл. Хр.) е издаден специален Декрет в защита на лозарството в Долна Мизия (Северна България).

(Международната организация по Лозата и виното ОIV публикува доклад, според който общият брой винени сортове в света е 5916, а за България посочва 120 местни сорта.)

Каква е връзката между археология и вино, търсим в самото определение: Археологията (от гръцки: „αρχαίος“ – „древен“ и „λόγος“ – „слово“; букв. „слово за миналото“) е хуманитарна наука, изучаваща човешката дейност в миналото, главно чрез възстановяване и анализ на материалната култура и по данни за околната среда. Всичко това включва елементи, изоставени от последните човешки популации, като – артефакти, архитектура, екологични факти и културни ландшафти. Археологията използва широка гама от различни процедури, тя може да се счита като обществена наука или хуманитарна наука.

Но всички ние сме уверени, че народи и етноси не изчезват просто така - внезапно и мистериозно, освен ако не са загинали в природен катаклизъм, те се претопяват от доминиращите популации по естествен начин и постепенно, но никога не и безследно.

Спокойно можем да твърдим, че българското население, населяващо древните земи на траките на територията на днешна България (и Северна Гърция),

носи в своята ДНК съхранена генетичната памет

на тракийските ни предци.

(Проектът „Характеризиране на антропогенетичната идентичност на българския народ” 2009 г. фонд „Научни изследвания” с ръководител Йордан Йорданов и университетите в Павия и Перуджа – Италия.)

А виното, което създават днес българските енолози, хипотетично казано, е култивираното съвременно съответствие на прочутото тракийско вино. (Камен Коев - Вила Басареа; Димитър Димов - винарна Ялово; Пламен Пенев -с. Върбовка, Павликени; Стойчо Стоев – Меди Вали, екипа на Дамяница, на Вила Мелник, на Тера Тангра, на Рупел, Логодаж, Орбелия, Едоардо Миролио, Орбелус, Синтика, шато Копса и много други.)

Изкуството да се отглежда добро грозде и да се прави отлично вино, което демонстрираме ежегодно вече 10 години на Фестивала на виното Розе - ROSE WINE EXPO (RWE) Kazanlak - един емблематичен винен празник в Долината на Тракийските царе носи посланието точно на онези древни виноделни практики, съхранени и претворени през вековете и пречупени през призмата на модерния винен вкус. „Златният киликс“ отличава най-добрите розови вина на България на ежегоден Национален конкурс, но по-важно е, че тази символика поддържа жива историческата памет за тракийската винена култура, за древната и млада земя на Траките.

Защото подобни винени форуми не олицетворяват само виното и хората, които го създават, както и тероара като природна даденост и богатство, но те изразяват взаимовръзките, хвърлят културни мостове между минало и съвременност, между народите в Обединена Европа и света, способстват да се преодолеят различията и да се открият общочовешките ценности в един многополюсен свят. Виното ни учи на толерантност, на радост от живота. ”Виното е разширение на личността” - прав е Шарл Бодлер.

Духът на древните траки никога не е напускал тези земи, живее в нас, преражда се с всяка нова реколта българско вино, съхранява символиката в имената на винарни и серии вина, в изображенията на етикети и дизайнерски решения, в народните празници и традиции.

Виното за българите винаги е било повече от поминък и напитка, то е послание, то само по себе си е религия. Българското вино е неделима част от националното ни богатство.

Виното е ключ, с който отваряме не само вратата към света на тракийските ни предци, но винаги можем да отворим и заключената врата на собствената ни идентичност.

----------------------------------

Анна Дундакова е създател и организатор на Фестивала на виното Розе - ROSE WINE EXPO (RWE) Kazanlak; Винолюбител на България за 2014 - „Сомелиер на годината” (Асоциация на Сомелиерите в България – АСБ и Българска Асоциация на Професионалните Сомелиери – БАПС). Горната лекция е част от научния семинар „Траките и виното 2021“.