Не е ли време за всенародно помирение и прошка? Леви или десни, преди всичко сме хора, българи, братя

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Казанлъчани с демократично мислене се събраха в гробищния парк в Казанлък, за да почетат паметта на 22-мата свои съграждани, осъдени на смърт от т. нар. „Народен съд“ и избити преди 76 години на днешния ден. За около 4 месеца незаконният Народен съд издава 9 155 присъди, с които са осъдени на смърт 2 730 души, 1 305 души получават доживотен затвор, а останалите – затвор от 1 до 20 години. Членовете на тези

„съдилища“ най-често нямат нищо общо юридическата наука, избирани са на принципа да са „наши другари“, сред тях има кундурджии, неизкласили студенти и прочее „пролетарии“. За сравнение - Международният военен трибунал провежда Нюрнбергския процес срещу 22-ма функционери на националсоциализма. Процесът продължава 218 дни и завършва с 12 смъртни присъди.

Очевидно, в окупираната от Съветската армия българска държава не става дума за правораздаване. Българските болшевики прилагат на практика жестокия урок по марксизъм-ленинизъм, който им преподава сталинова Москва – това е така наречената „класова борба“, при която подлежат на физическо унищожение всички неудобни. А това са десетки хиляди: свещеници, индустриалци, юристи, лекари, земеделски стопани, чиновници, интелигенция…

2. март 1945. Народният съд в Казанлък. Улица „Искра“ прелива от човешко стълпотворение. Най-верните поддръжници на новата власт са настръхнали, размахват лозунги „Смърт на враговете на народа!“. Скалъпеният процес се провежда в салона на читалище „Искра“. Осъдените на смърт 22-ма души били изведени през задния вход и натоварени в камион марка „опел“. С обяснението, че ще ги карат към Старозагорския затвор. Но, стигайки до сметището камионът с обречените сменил посоката и се върнал обратно; спрял в района на казанлъшките гробища. През това време милиционерите са изкарали от ареста няколко криминални, на които поставили задача да изкопаят огромна яма в единия ъгъл на тогавашните еврейски гробища. На това място 22-мата са разстреляни, сечени с мотики и заровени като животни.

„През пролетта на 1992 тогавашните демократи организирахме един символичен Граждански съд, който оправда жертвите на Народния съд. – спомня си Йордан Маринов от съюз „Истина“. – Месец по-късно, на 2 май успяхме да организираме ексхумацията на тленните останки на избитите от комунистическите убийци индустриалци, държавни чиновници, мандраджии, фелдшери, разузнавачи. Първо попаднахме на четири черепа, които бяха встрани от масовия гроб. Очевидно убийците-садисти са отсекли с мотики главите на тези хора. Върху всеки череп имаше следа от контролен изстрел, с който са доубивали жертвите… А в един от черепите беше забит 20-сантиметров цигански гвоздей…“

Запазен е протоколът от тази ексхумация, на която са били поканени представители на МВР, на Прокуратурата и на БСП, но те отказват да присъстват.

„При разкриването на гроба се установи наличието на кожени каишки около шийните прешлени. Бяха идентифицирани пагоните на майор Стрезов, началник на специалната служба на Въздушното училище, горната изкуствена челюст на Т. Караилиев, собственик на фабрика…“ – четем в протокола.

Тленните останки били събрани в два ковчега и изложени за всеградско поклонение на 9. май 1992 година на централния площад „Севтополис“. След като са опяти от отец Павел и отец Христо, костите на избитите биват погребани в началото на гробищата. По-късно над братската могила е издигнат достолепен паметник.

Днес пред този паметник казанлъшките свещеници Димитър и Константин прочетоха заупокойна молитва и преляха с вино общия гроб на 22-мата. От политическите партии поклонението уважиха само представители на СДС и „Демократична България“. На възпоминанието дойде и Мартина, внучка на известния строителен предприемач Иван Караиванов от Дъбово. Той бил заведен за справка в зловещата вила „Роз“ /известна сред тогавашните казанлъчани и като вила „Зор“, защото от избите ѝ се носели писъците на изтезаваните/. Това се случва на 19 октомври 1944 година. Оттогава Караиванов изчезва безследно. Очевидно комунистите не са открили абсолютно нищо в неговата биография, за което да се хванат и пост фактум да го „осъдят“ на Народния съд. Защо е бил убит – това знаят може би само онези двама негови съселяни – болшевишки главорези, които са го заклали в двора на вила „Роз“ – по спомените на местните хора. А иначе, И. Караиванов е построил импозантния Войнишки паметник в Дъбово, той възстановява и сградата на читалище „Искра“ след пожара… Друг „безследно изчезнал“ е крънският свещеник отец Христо, който е убит от местните комунисти през нощта на 1 октомври. Колко е точният брой на жертвите на кървавата вакханалия след деветосептемврийския преврат? По спомени на комунистическия ген. Мирчо Спасов, само неговите хора са „очистили“ за 100 дни около 10 000 „врагове на народа“. Разстрелвали са ги из доловете край радомирските села. Според някои историци – жертвите на комунистическия терор са около 30 000 души. Проф. д-р Никола Алтънков в своя труд „История на БКП“ пък се позовава на международни източници и твърди, че жертвите на българския комунизъм са 200 000! Докато убитите комунисти в България той изчислява на 7107 души – от 1923 до 1987 година.

Какви са точните цифри – това знае само Бог.

Ние сме хора. Божем и християни. И като такива, сме длъжни да си поискаме и дадем прошка. Леви на десни. Десни на леви. Дори за греховете, извършени от дедите ни. А не да се гордеем с пролятата братска, българска кръв…