На 16. април се навършват 96 години от кървавото жертвоприношение в „Света Неделя“

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Днес, 16. април, е Денят на българската конституция. През 1879 г. на тази дата е приета Търновската конституция, която се превръща в законодателна основа за обществено-икономическото развитие на новоосвободената държава. По този повод сдружение „Демократичен Казанлък“ награди известния казанлъшки и старозагорски юрист – съдия Стефан Саранеделчев – за неговите заслуги за възраждането

на демокрацията в посттоталитарна България. Той благодари за оказаната чест и в своето слово припомни думите на Петър Слабаков от ранните години на СДС, че всичко това - свободата, справедливостта и изконните човешки права - ще бъде постигнато не веднага, а след дълги години на борба с ретроградните сили. „За съжаление, П. Слабаков се оказа прав, колкото и да не ни се вярваше тогава… - каза Саранеделчев. – А ние сме длъжни да продължим със своите усилия за създаване на истинска правова, некорумпирана и независима държава!“

По ирония на съдбата, на същата дата 16. април българите почитат и паметта 280-те жертви, избити при зловещия комунистически атентат в столичния храм „Света Неделя“ през 1925 година. Казанлъчани също почетоха невинните страдалци, като поднесоха цветя пред паметната плоча на земеделския водач Никола Петков, убит с чукове от своите доскорошни политически приятели от ОФ – комунистите на Георги Димитров. Поучителна и вярна е поговорката, че Бог забавя, но не забравя – всички организатори на пъкления атентат загиват също от насилствена смърт. Точно 21 години след кървавата вакханалия възмездието настига и главния организатор и извършител на атентата Петър Абаджиев. Той е служил в Червената армия и през 1945 година се завръща от СССР; тук го очаква бляскава кариера в БНА. Вече е станал заместник-командир на Въздушни войски. Една сутрин излизат на учение; Абаджиев се вози в открит военен джип, на мястото до шофьора. Но машината катастрофира, преобръща се и счупеното предно стъкло го обезглавява, като отрязаната му глава отхвръква на 7-8 метра встрани от пътя…

Покаяние. От това имаме нужда всички, но най-вече болшевиките и техните наследници. В този смисъл – ето нещо обнадеждаващо. Сякаш за първи път една комунистка, член на Народния съд, иска прошка за касапницата след Девети. Вида Димитрова, кмет на Толбухин от 1956 до 1962 г., споделя в книгата си „Кметицата на Добрич“:

„Да накараш хората да приемат твоите идеи, дори с цената на човешки живот - това е престъпление. И това се оправдава даже със закони. И сякаш тази касапница никога няма да спре. Преди 9. септември нас трепеха, след 9. ние отмъщавахме. Абе животните не си отмъщават. Само се отбраняват. После забравят. Май ние, хората, сме по-лоши от животните. През 1944 г. ме избраха в народния съд. Аз и съдия, представяш ли си?! Какво разбирах тогава от съд? Каквото ни кажеха - това правехме. Боже, сякаш човешкият живот тогава нищо не струваше. От улицата се диктуваше съдбата на всеки подсъдим. Вярно, имаше и виновни, имаше и убийци. Вярно, но имаше и много невинни. Ако ти стиска, иди ги защити! Такова беше времето. Объркано. Задуха онази революционна вихрушка и каквото попадна във фунията ѝ - отнесе го. Отидоха си много невинни и способни хора... Разбира се, че за грешките търся прошка.“

Ето един пример за достойно поведение – на вниманието на Корнелия Нинова и нейните съпартийци, които все още не са се отрекли от тежкото наследство на БКП.