Днес в Града на розите бе почетена 59-годишнината от смъртта на Иван Вълков

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Общобългарски комитет „Ген. Иван Вълков“ почете днес 59-годишнината от смъртта на своя патрон. И ако в национален план Иван Вълков може да се нарече „спорна историческа личност“, за казанлъчани той е безспорен благодетел. Докато е министър на войната, през 1924 година организира преместването на Държавната военна фабрика от София в родния си град. Няколко години по-късно героят от обсадата и

превземането на Одрин съдейства и за откриването на самолетната фабрика в Града на розите. За тези свои заслуги през 1928 година генералът от пехотата е избран за почетен гражданин на Казанлък. На негово име била кръстена една улица в централната част на града.

Неприятностите за генерала идват след окупацията на България от Червената армия. Арестуван е през 1946 година, но не е разстрелян. Вместо това „другарите“ го местят от концлагер на концлагер. Едва през 1952 год. го осъждат на смърт, но Народното събрание заменя присъдата му с доживотен затвор. И така казанлъчанинът умира на 87-годишна възраст в килията си в Старозагорския затвор чак през 1962 година. На днешния 20. април съкилийниците му биват изведени на 15-минутна разходка. Поради възрастта си, генералът останал в килията. Когато се връщат другите затворници, намират тялото му бездиханно… Години по-късно се разпространява версията, че той е бил удушен от надзирателя Ст. Стайков. Тъй като на следващата година той бил настанен /за награда/ в столичната къща на Ив. Вълков на „Цариградско шосе“ 3.

По време на извършения от българските комунисти кървав атентат в храма „Св. Неделя“, когато биват избити 280 души от националния ни елит /но и жени и деца/, Иван Вълков е тежко ранен в главата, но оцелява като по чудо. Логично следват ответните мерки на властта срещу терористичната военна организация на БКП. Но ако генералът беше доказано виновен за „белия терор“ срещу болшевиките, мислите ли, че нямаше да бъде „очистен“ веднага след 9.09.1944?!