Гласът на България

Национален новинарски портал

   ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Споделете ме

На 14. юли се навършва една година от раздялата ни с него

frtgГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Симеон Стайковски бе популярна личност в Града на розите. Кореняк казанлъчанин, активен спортист и член на туристическо дружество „Орлово гнездо“, родолюбец и демократ. Запален искрист, който даваше мило и драго за своето читалище „Искра“. Негова лична борба през последните години бе за истината около основаването на казанлъшкото читалище, което е създадено през 1873, а не през 1860 година. По този повод, а и по други важни проблеми на читалищното дело той пишеше писма до настоятелството. Голяма негова болка бе, че след създаването на професионалния общински театър с лека ръка бяха унищожени Самодейният театър, Оперетата, Сатирата и Кукленият театър, в които израснаха поколения талантливи артисти. На 14. юли се навършва една година от раздялата с лъчезарната личност на бай Симо. По този повод публикуваме тези прочувствени редове, написани от неговия син, богослова Петьо Стайковски:

„Баща ми беше от старите българи. Един от последните, замесени с възрожденски квас. Толкова почтен, че вече такива хора няма – по думите на един негов приятел.

Голям родолюбец. Гордееше се, че е българин. Беше издигнал българщината в култ. Затова никога не прие и вътрешно много страдаше от комунизацията след 9. септември, защото тя унищожи неговата възрожденска България. Беше достатъчно възпитан да не го показва. Навремето това е било и въпрос на оцеляване.

Въпреки всичко вярваше, че след 45 години е възможно старата някогашна България да възкръсне. И положи много усилия за това. За съжаление, то се оказа прекалено бавна работа. Не успя да дочака възкресението. В това отношение си отиде с отворени очи.

Беше силно привързан към Казанлък и към родния си квартал. Живо се интересуваше от историята на града. Вкъщи винаги е било пълно с книги за Казанлък и изобщо с всякакви четива. Постоянно четеше. Пред очите ми е как заспиваше с книга в ръка. После книгата тупваше на пода.

Тези, които го познават, ще го запомнят с винаги „изтупания“ му вид, който изцяло се дължеше на майка ми. Беше висок и строен. От сой. Имаше благородна осанка. Бохем. Много обичаше да се разхожда по центъра и да си приказва с познати наляво-надясно.

Винаги усмихнат, сърдечен и щедър, той не отказваше помощ на никого. Обичаше да доставя радост на хората, стараеше се да накара всеки да се усмихне. Умееше да намира общ език с всекиго… Имаше интелигентно, оригинално и деликатно чувство за хумор.

Най-много от всичко обичаше сестра ми. Боготвореше я, защото „в нашта къща по-хубаво момиче няма“. За някои неща умееше да бъде забележително прозорлив. Все ми казваше: „Нищо няма да излезе от тебе!“ Точно тъй и стана…

„Най-добрият човек, когото познавам.“ Така го описа друг негов приятел, когото навремето баща ми е спасил от лагер при една милиционерска хайка в ресторант „Москва“.

Спортът му беше страст. Баскетболът заемаше голяма част от сърцето му. „Беше обаятелен спортист“, така си го спомни медицинската сестра, някогашна волейболистка, която имаше добрината да му сложи няколко от последните системи.

Баща ми живя дълго и успя да измине пътя си достойно.

Бог да прости Симеон Стайковски и да направи вечна неговата памет!“

 

 

  

 

   

   

 

 

 

   Fluida

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Времето в Казанлък

Казанлък
Казанлък - Температура: <b/>25°C
Предимно ясно
Температура: 25°C
Усеща се като: 25°C
Вятър: север
Сила: тих, 1.4 m/s

Времето със sinoptik.bg