Расте броят на монахините в казанлъшката света обител, дойде и сестра от Македония

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

На 11. октомври казанлъчани посрещнаха за втори път в своя град чудотворната Богородична икона „Скоропослушница“. Този път тя намери подслон в храма на девическия манастир „Св. Въведение Богородично“. Въпреки неспирния дъжд, стотици вярващи православни християни вече се поклониха пред нея, всеки със своите молитви. Иконата „Скоропослушница“ ще остане в Града на розите до 12:00

часа на 18. октомври. Тази икона е копие на оригинала, който е се намира в светогорския манастир Дохиар; копието също е чудотворно и се съхранява в украинския град Ананиев.

Ето и историята на най-ценната светиня на манастира Дохиар. През 1664 година образът на Дева Мария бил изписан на стената на монашеската трапезария. Там имало проход, през който често минавал монахът, сервиращ храната. Един ден послушникът Нил чул следните думи: ,,Не преминавай с димящи ястия покрай мен и не опушвай моя образ“. Нил не се вслушал в тези думи и един ден чул отново: ,,Монаше, ти не си достоен за това звание! Дълго ли ще опушващ моя образ?!“ Нещастникът паднал пред иконата на колене в покайна молитва и сълзи. На сутринта братята му го намерили ослепял. Изплашените монаси решили да отслужват ежедневно молебен пред иконата, преградили специално помещение, където образът стоял. Ослепелият монах не се откъсвал от светия образ, докато Богородица не му проговорила отново. Тя му казала: „Нил, твоята молитва е чута и ти се простен. Нека от сега нататък всички братя и православни християни се обръщат към Мен в своите нужди и Аз никого няма да оставя нечут. И моят образ ще се нарича Скоропослушница, защото Аз ще давам бърза милост за всички, които с благоговение се обръщат към мене“.

След това монасите заградили прохода, така че вече никой да не преминава и построили параклис в чест на иконата, който изографисали с красиви стенописи. Пред иконата сложили постоянно горящи кандила. Тук се случили много чудеса и изцеления. През лятото на 1996 година чудотворната икона предоставила невиждано благоволение, както за монасите, така и за православните християни. Зад иконата имало позлатена част и реставраторът Антоний Глинос разкрил стенопис датиран от 1563 година, който бил самата чудотворна икона.

Другата добра вест от казанлъшката света обител е, че се увеличава броят на монахините в нея. Към трите сестри се присъедини и сестра Пелагия, която е казанлъчанка, но досега носеше монашеския си кръст в лясковския манастир „Свв. Петър и Павел“. Неотдавна в девическия манастир дойде и пета монахиня, която е от Северна Македония. Енориашите бяха впечатлени от красивото ѝ пеене на клироса по време на богослуженията. Но желанието на новодошлата сестра е да служи на Бога в Мъглижкия манастир, който особено ѝ допаднал. Преселването на монахини от РСМ у нас не е нещо ново и странно – причината е, че Македонската православна църква се намира в схизма, тоест не е призната от останалите поместни църкви, а и от Вселенската патриаршия. Поради тази причина монашествуващи от Македония предпочитат да се присъединят към каноничната Българска православна църква. Първата крачка направиха през май 2007 година 6 монахини от източната част на Вардарска Македония, които се поселиха в Клисурския манастир „Свв. Кирил и Методий“, недалеч от Берковица. Понастоящем те са вече 12, а за тяхното здраве безвъзмездно се грижат лекарите от МБАЛ "Св. София".

 снимка Мартин Димитров