Репортерът Иван Янев се завърна в болницата като доброволец. Година по-късно

Иван ЯНЕВ

Една година по-късно. Връщам се в ковид отделението на казанлъшката болница. Не като пациент. За щастие... Страшно е. По-страшно от миналата година.

Заварвам д-р Вилдан Сиракова след нощно дежурство. Беше си слаба и тогава. Днес обаче са останали само очите ѝ. Изтощена до крайност. Тръгна си час след края на дежурството.

Д-р Михайлов не знам кога спи. Имам чувството, че е бездомен и живее в болницата. Винаги е там - денонощно.

Д-р Велева говори с детето си по телефона, и обяснява как вчера е била дежурна, днес е на работа, утре също ще бъде, но когато дежурствата ѝ свършат, ще направи каквото иска детето от нея... Надали ще е скоро.

Пациентите не спират да прииждат. Нямат сатурация. Не дишат. Белият дроб отказва да се подчинява... Гледат втренчено. С вперен поглед и молба за глътка въздух... А въздух има само в бутилки. Като консерви за зимата. Тя обаче още не е дошла. Глупаво ще бъде да оползотворим "консервите" преди да е настъпил сезонът им.

Пазете се! Пазете и лекарите!

Утре ще отида пак.

В другиден - отново.

И така още няколко дни...

Ще устискам.

Моля се да го направят и те...

Татко и щерка