Гласът на България

Национален новинарски портал

 

 

 gg

   ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Споделете ме

Българинът, който откри Закона за антигравитацията е конструирал и оръжие срещу ракетите “Круз”

nldeПетър МАРЧЕВ

Летяща чиния с жироскопичен антигравитационен двигател, пилотирана от германо-японски екипаж, излита през април 1945 година и поема курс към Марс. Футуристичният летателен апарат „Haunebu 3“ успява да се добере до Червената планета през януари 1946, но при аварийното кацане се поврежда непоправимо. Това е сюжетът на един от епизодите на японската документална поредица на „Нипон телевижън“, излъчен през октомври 1994 г. за 40-милионната телевизионна аудитория в Страната на изгряващото слънце. Филмът е заснет с милионен бюджет от известния като „Куросава на уфологичното кино“ документалист проф. Джуничи Яои. Впоследствие филмът е закупен и разпространен от телевизионни канали по целия свят, предизвиквайки фурор не само в уфологичните, аерокосмичните и конспиратологичните кръгове, но и сред масовия зрител.

Любопитен за нас, българите, е фактът, че сценарист на филма, заснет от проф. Яои, е българинът Владимир Терзийски. Кой е той? По образование е инженер-физик. През 1974 - 1980 г. следва и завършва с отличие бакалавърския курс по физика и магистърския курс по електроника на Токийския университет. По-късно, през 1985 - 1988 година учи в магистърския курс по социология на Калифорнийския университет в Лос Анжелис. Владее писмено и говоримо японски, английски, немски и руски езици. Инженер Терзийски посвещава години от живота си в

проучвания на явлението антигравитация.

В своята книга “Жироскопните летящи чинии на Третия райх” той споделя как е възможно да се победи и превъзмогне силата на земното притегляне - с помощта на изучаваното още в средното училище физическо явление на жироскопна ротация около вертикална ос. По-нататък в книгата си Терзийски разглежда принципа на действие и конструктивните особености на многобройните антигравитационни летателни апарати с конвенционални двигатели, които са били построени в Германия по времето на Третия райх вследствие секретните проекти на Луфтвафе и Вермахта…

И, все пак, въпреки събрания огромен обем от информация, инж. Владимир Терзийски прави следното важно признание: “Единствената литература с научни теоретични и емпирични формули относно принципа на летящите чинии, която срещнах досега, е на нашия съотечественик доц. д-р Димитър Митев от Казанлък.”

За много от специалистите по военна техника, работили в Научно-изследователския технологичен институт (НИТИ), доц. д-р инж. Димитър Митев бе известен като Малкият Митев. За почитателите на нестандартните идеи той бе известен с опитите си по научен път да открие

принципа на левитацията

и на т. нар. летящи чинии.

За едни от водещите професори по физика доц. Димитър Митев от НИТИ - Казанлък беше единственият сериозен учен извън столицата, който прави нещо значимо в областта на науката. Лошото в случая е, че за Димитър Митев вече говорим в минало време – през 2011 година той отпътува към отвъдното. Но на една ръка разстояние от нас са неговите научни и практически разработки, както и неговите открития. Биографията му накратко – той е роден през 1936 година в поповското село Посабина; завършва през 1964-а с отличен успех тогавашния ВИМЕСС в Русе, който сега е известен като Технически университет “Ангел Кънчев”. После житейският му път го довежда в Казанлък. Почти целият му трудов стаж преминава в Научно-изследователския технологичен институт (НИТИ). През 1975 година защитава научната степен кандидат на техническите науки в Одеса. Като старши научен сътрудник през 70-те години бива включен в екипа на чл. кор. д-р инж. Стефан Дамянов, който е натоварен със специалната задача да създаде българско многоцевно оръжие с темп на стрелба от 8 000 до 12 000 изстрела в минута, предназначено за

противодействие на крилатите

американски ракети “Круз”.

На пръв поглед това е една почти непосилна задача пред оръжейните конструктори от НИТИ, като се има предвид, че темпът на стрелба на АК-47 е само 700 изстрела в минута. Освен инж. Митев, в екипа са включени и конструкторите инж. Чаньо Стоянов и инж. Стоян Велев. За да се реализира целта, решават да премахнат възвратно-постъпателното движение на класическия затвор при автоматичните оръжия и да го заменят с “летящ” патронник. По този начин създават нов вид оръжие… Когато системата “Ураган” е готова за изпитания, от София пристигат десетина генерали от всички основни отдели в Министерството на народната отбрана. Самото изпитание се провежда в един тунел до лабораторията. След командата “Огън” последвал мощен грохот; взривната вълна изпочупва всички прозорци, а генералите се просват по очи на земята. Но когато суматохата отминава, осцилоскопът показва, че е постигнат темп на стрелбата от 12 740 изстрела в минута! Но освен практическите разработки, ст.н.с. д-р Митев работи и в областта на теоретичната физика, като насочва усилията си в три фундаментални области на науката, свързани с основните закони на Нютон в класическата механика. Той се концентрира по-конкретно върху Закона за запазване количеството движение на ударната вълна през реално тяло. Според концепцията на д-р Митев, импулсът на силата ще намалява с разстоянието. Резултатите от тази своя теоретична разработка казанлъшкият учен публикува на руски език в книгата “Ефект на крайния силов импулс”. Втората посока на изследванията му е свързана със строежа на материята. Казанлъчанинът отхвърля тезата на древногръцкия философ Демокрит за атомния строеж на веществото и предлага своя теория – че

пространството във Вселената е

изградено от частицата Елементон.

Тази теория на д-р Димитър Митев е обстойно изложена във втората му книга “Строеж и структура на вакуума”. В нея той аналитично извежда Закона за всемирното привличане, както и обяснява теоретично същността на явления като телепортиране и телекинеза. Третото откритие на Митев е свързано с явлението Антигравитация. Изложено е подробно в едноименната му книга; в нея авторът доказва възможността за възникване на подемна сила при въртящо се тяло в условията на гравитационното поле на Земята. В своя труд Д. Митев извежда и обобщена зависимост между подемната сила, циркулиращата произволен вид енергия /механична, електрическа, светлинна/ около произволна ос и разстоянието от обекта до центъра на Земята.

“Димитър Митев има изключителна заслуга, не само в практическото решаване на множество технически проблеми, но и в създаването на оригинални научни разработки. – припомня неговият колега от НИТИ ст. Н. С. д-р Слави Енчев. - Развит бе цял нов раздел с импулсни механизми и задвижвания. Въз основа на това той и неговите ученици създадоха десетки изобретения, като всички те бяха внедрени в производството.”

Според д-р Енчев, особено внимание заслужава

Теорията на краткия импулс.

Тя доказва, че част от законите на механиката не са достатъчно изследвани и невинаги са верни. Пример за това е Третият закон на Нютон (закон за съхранение на импулса) за акцията (действието) и реакцията (противодействието). Може да се направи така, че реакцията да се измести по време и дори да се намали действието ѝ (включително да се елиминира).

“Това успяхме да докажем с Д. Митев опитно, чрез импулсно въздействие върху механична система. – твърди Слави Енчев. – А ефектът е неколкократно по-значим във флуидна система, където законите на Гей-Люсак и Бойл-Мариот се оказаха невалидни, а законът на Паскал - несъвсем точен. Когато се въздействува в затворена флуидна система, чрез кратък импулс, може да се направи така, че налягането да не е еднакво във всички посоки. Това означава - нов начин на придвижване в Космоса и не само там, разбира се…”

По стародавна традиция и Димитър Митев приживе не успя да стане пророк в собственото си село, разбирай – страна. Да се надяваме, че бъдещето ще опровергае тази библейска мъдрост…

 

 

 

 

  

 tgt

 

   kij

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Времето в Казанлък



Времето със sinoptik.bg