Самоходна 120 мм минохвъргачка „Тунджа“, Бойна машина на пехотата, верижна машина за дистанционно миниране… Това са само част от разработките на нашите оръжейни специалисти  

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Казанлък е Градът на розите. Но и на автоматите. „Арсенал“ и неговата гърмяща продукция отдавна са се превърнали в част от българския фолклор. Но, освен АК-47 /който вече носи името „Арсенал“/ тук, в Долината на розите са родени и много от бойните машини, които са неразделна част от ежедневието на Българската армия. Нека започнем с първата в армиите на страните от Варшавския договор самоходна,

амфибийна 120 мм минохвъргачка. Точната ѝ идентификация е 2S11 „Тунджа“ (Б1-10). Една уникална за времето си разработка с главен конструктор инж. Георги Ишмериев. Най-голямото разстояние на стрелба с нея е 5 520 м, а най-малката далекобойност е 450 м. Максималната начална скорост на боеприпаса е 264 м/с, а ъглите на възвишение са от 45 до 80 градуса. Минохвъргачката има скорострелност с поправка на насочването 6 изстрела в минута. Практическа скорострелност без поправка на насочването достига 15 изстрела в минута. Машината е с бойно тегло от 12 540 кг. Тя достига максимална скорост 62 км/ч. Минохвъргачката е в състояние да преодолява и водни прегради като плава със скорост 6 км/ч. Разчетът е от пет човека. „Тунджа” е въоръжена и със 7.62 мм куполна картечница ПКТ. Огънят се коригира от преден наблюдател, разположен в изнесения боен пост. Според военните специалисти, българската минохвъргачка е страшно оръжие с много голяма поразяваща мощ. В българските Сухопътни войски и в момента има на въоръжение 212 „тунджи“. Бойните машини участват и в регулярните съвместни учения на съюзническите войски от НАТО на полигона край сливенското Ново село и печелят одобрението на нашите партньори.

Всеки, който е работил в предприятията на българския Военно-промишлен комплекс получаваше навремето по 30 - 40 лв. добавка „секретни“, за да опазва военната тайна. Разбира се, военните разузнавания на Гърция и Турция /тогавашните ни преки натовски врагове/ знаеха в детайли какви яйца се мътеха в българските военни заводи. И все пак, за конспирация, чуждестранните ни клиенти се наричаха с шифровани имена, например страната „F“. Друга конспирация беше тайнственото изделие „1300“. Зад това юбилярски засекретено име се криеше всеизвестната днес Бойна машина на пехотата БМП-23.

„Да, легендарното изделие „1300“ също е наша разработка, на НИТИ. – спомня си оръжейният конструктор инж. Петър Попов. – На практика, компонентите на бойната машина се изработваха от военните заводи в Червен бряг и Търговище, само куполът се произвеждаше в тогавашния комбинат „Фридрих Енгелс“, днешният казанлъшки „Арсенал“.“

БМП-23 е разработена на база верижното шаси на мощната съветска самоходна гаубица 2С1 „Гвоздика“, която се произвежда по лиценз у нас по това време. Корпусът също бива цялостно модифициран, за да се обособи просторно войсково отделение в задната част, за шестима оборудвани пехотинци, седнали гръб до гръб. Завареният стоманен корпус бил подсилен с предна броня, дебела 23 мм, която може да издържи на 23 мм снаряди. Куполът е съоръжен с 23 мм автоматично оръдие 2A14. Въоръжението се допълва от коаксиална лека картечница 7,62 мм; за да поразява танкове на по-големи разстояния се използва ракетна пускова установка "Конкурс", наскоро заменена с 9K111 Fagot. Последната е ракета SACLOS, снабдена с 1,7 кг високоексплозивна противотанкова бойна глава.