Гласът на България

Национален новинарски портал

   ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Споделете ме

Самоходна 120 мм минохвъргачка „Тунджа“, Бойна машина на пехотата, верижна машина за дистанционно миниране… Това са само част от разработките на нашите оръжейни специалисти  

dekljГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Казанлък е Градът на розите. Но и на автоматите. „Арсенал“ и неговата гърмяща продукция отдавна са се превърнали в част от българския фолклор. Но, освен АК-47 /който вече носи името „Арсенал“/ тук, в Долината на розите са родени и много от бойните машини, които са неразделна част от ежедневието на Българската армия. Нека започнем с първата в армиите на страните от Варшавския договор самоходна,

амфибийна 120 мм минохвъргачка. Точната ѝ идентификация е 2S11 „Тунджа“ (Б1-10). Една уникална за времето си разработка с главен конструктор инж. Георги Ишмериев. Най-голямото разстояние на стрелба с нея е 5 520 м, а най-малката далекобойност е 450 м. Максималната начална скорост на боеприпаса е 264 м/с, а ъглите на възвишение са от 45 до 80 градуса. Минохвъргачката има скорострелност с поправка на насочването 6 изстрела в минута. Практическа скорострелност без поправка на насочването достига 15 изстрела в минута. Машината е с бойно тегло от 12 540 кг. Тя достига максимална скорост 62 км/ч. Минохвъргачката е в състояние да преодолява и водни прегради като плава със скорост 6 км/ч. Разчетът е от пет човека. „Тунджа” е въоръжена и със 7.62 мм куполна картечница ПКТ. Огънят се коригира от преден наблюдател, разположен в изнесения боен пост. Според военните специалисти, българската минохвъргачка е страшно оръжие с много голяма поразяваща мощ. В българските Сухопътни войски и в момента има на въоръжение 212 „тунджи“. Бойните машини участват и в регулярните съвместни учения на съюзническите войски от НАТО на полигона край сливенското Ново село и печелят одобрението на нашите партньори.

Всеки, който е работил в предприятията на българския Военно-промишлен комплекс получаваше навремето по 30 - 40 лв. добавка „секретни“, за да опазва военната тайна. Разбира се, военните разузнавания на Гърция и Турция /тогавашните ни преки натовски врагове/ знаеха в детайли какви яйца се мътеха в българските военни заводи. И все пак, за конспирация, чуждестранните ни клиенти се наричаха с шифровани имена, например страната „F“. Друга конспирация беше тайнственото изделие „1300“. Зад това юбилярски засекретено име се криеше всеизвестната днес Бойна машина на пехотата БМП-23.

„Да, легендарното изделие „1300“ също е наша разработка, на НИТИ. – спомня си оръжейният конструктор инж. Петър Попов. – На практика, компонентите на бойната машина се изработваха от военните заводи в Червен бряг и Търговище, само куполът се произвеждаше в тогавашния комбинат „Фридрих Енгелс“, днешният казанлъшки „Арсенал“.“

БМП-23 е разработена на база верижното шаси на мощната съветска самоходна гаубица 2С1 „Гвоздика“, която се произвежда по лиценз у нас по това време. Корпусът също бива цялостно модифициран, за да се обособи просторно войсково отделение в задната част, за шестима оборудвани пехотинци, седнали гръб до гръб. Завареният стоманен корпус бил подсилен с предна броня, дебела 23 мм, която може да издържи на 23 мм снаряди. Куполът е съоръжен с 23 мм автоматично оръдие 2A14. Въоръжението се допълва от коаксиална лека картечница 7,62 мм; за да поразява танкове на по-големи разстояния се използва ракетна пускова установка "Конкурс", наскоро заменена с 9K111 Fagot. Последната е ракета SACLOS, снабдена с 1,7 кг високоексплозивна противотанкова бойна глава.

 

 

 

 

  

 lfswt

   ukraynna

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Времето в Казанлък



Времето със sinoptik.bg