Казанлъчани, да покажем, че има идея, която може да ни обедини

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

„Леля Ванга предсказала /и кака Нешка я чула/, че ако на Тюлбето се вдигне голем Кръст, казанлъчани ке добруват и голем берекет ке ги споходи…“ Това е най-лесният начин в днешна България да придадеш авторитет на някаква идея. Но ние не си падаме по лесните начини, защото те обикновено са фалшиви. Освен това, баба Ванга няма как да каже такова нещо, защото невидимите сили, чрез които

тя „пророчествуваше“ се боят от Кръста като… дяволи. Защото са такива.

„Кръстът за християнина е пазител на цялата вселена, Кръстът е за верните утвърждение, а за демоните - рана.“ Нека тръгнем от тази безспорна истина. А ако се огледаме около себе си, ще намерим и безброй делнични доказателства за силата на Кръста. Много от нас са вършили поради незнание глупостта да посетят поради някакви проблеми, или просто от любопитство било то екстрасенс, било „биоенерготерапевт“. Но ако имаш на врата си кръстче, псевдо-лечителят вдига ръце и признава, че не може да „работи“, защото кръстчето му пречи. Тоест, пречи на демоничните „помощници“ на екстрасенсите, а пази християните от негативни въздействия…

Ето още един пример, една истинска случка: „Вървяхме двама души по един черен път. Наоколо нямаше жив човек. Изведнъж на един кръстопът, виждаме как към нас лети с всичка сила черен кралски дог, давейки се от лай. Стопанинът му не се вижда. В корема ми всичко се сви на топка. Няма смисъл да тичам, няма къде и да се скрия!

- Не се бой! - каза ми моята спътничка и прекръсти кучето, което вече беше на три метра от нас. - В името на Отца и Сина и Светия Дух! Спри!

Кучето спря на място и замълча.“

Ето и истинската история на един нашенец:

„Предстояха ми две еднакви операции от херния. Хирургът беше вероятно най-добрият в цялата област, освен това ми беше много добър приятел. Първата операция мина перфектно, докторът се стараеше като за приятел. При втората операция също всичко беше привидно наред, до напускането на операционната зала. После се оказа, че се е получил сериозен вътрешен кръвоизлив, който причини достатъчно усложнения, които едва не приключиха плачевно… Каква беше разликата между двете операции? В професионализма на хирурга и целия му екип бе немислимо дори да се усъмни човек! След известно време ми светна една червена лампичка: преди началото на втората операция хирургическата сестра ме бе принудила да си сваля металното кръстче от врата, защото уж щяло да пречи на апаратурата. И така се стигна до негативния изход… Подобно обяснение няма да впечатли нито един атеист, но аз се убедих за пореден път в силата на Кръста. Искам да посъветвам всички, на които им предстоят хирургически интервенции – за нищо на света не се разделяйте с нагръдния си кръст. Най-добре си купете дървено кръстче, но задължително е да бъде осветено в храма!“

В силата на Кръста се убеждават все повече българи, въпреки липсата на религиозно образование в училищата, въпреки разрушените дълголетни семейни традиции. Затова и никнат Разпятия вече из цяла България: може би най-красив е металният кръст в бургаския квартал „Меден рудник“, негово умалено копие има в град Камено, огромни кръстове има край Сливен и Благоевград, над Пловдив, Панагюрище, Провадия, Угърчин, на много места в Родопите, край Черепишкия манастир, даже над Енина и край Кънчево…

Нашият красив Казанлък също има нужда от Божията закрила. Нека издигнем едно внушително Разпятие на „Тюлбето“, за да се вижда от всички краища на града ни. Разбира се, ще потърсим и благословията на нашия съгражданин митрополит Киприян за това дело…

Днес хвърляме семената на тази идея, които вярваме, ще попаднат в добрата почва на вярващите ви, добри и христолюбиви сърца, скъпи съграждани. Ако имате предложения за формата, размера и материала на Кръста, ако искате да се включите в Инициативния комитет за издигането му, пишете ни! Всеки е добре дошъл, всяко мнение, всяко рамо са ценни…

С нами Бог!

                                                                     Кръстът над Меден рудник е истинско бижу, безспорно!