Гласът на България

Национален новинарски портал

 

 

 gg

   ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Споделете ме

Първо цялостно международно представяне на гения от Казанлък

annГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Като „едно от най-важните събития в италианската столица, което представя българското изкуство“ определи изложбата на Иван Милев в Рим Н. Пр. Тодор Стоянов, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Италия. В присъствието на цялата българска дипломатическа мисия, в галерия „България“ на Българския културен институт в италианската столица миналата вечер бе открита

експозицията „В странство“ на известния казанлъшки художник. Тя бе посрещната с голям интерес от италианската публика, която бе силно впечатлена от творчеството на големия гениалния ни творец, показано за първи път в чужбина - във Вечния град. Директорът на Българския културен институт в центъра на Рим Жана Яковлева изтъкна: „За мен голямата мисия е българското изкуство да се представя качествено в Италия, а гостуването на творби от фондовете на Художествена галерия - Казанлък и по-специално - на изумителния портрет “Ахинора” е привилегия не само за българската култура, но въобще за европейското изкуство.“.

Сред гостите имаше представители и на българската общност във Вечния град - преводачи, университетски преподаватели, приятели на българската култура. Пред публиката говори и директорът на казанлъшката Художествена галерия д-р Пламен Петров, който подчерта важността на изложбата като първото по рода си международно представяне на Иван Милев. Експозицията на Иван Милев е придружена с цитат от неговия дневник: „Аз те моля, моля те, изскуби моите къдрави кичури коса и изплети въже от тях. Изплети въже и го препаши о твоя тънък стан под гърдите, точно под твоите хубави гърди. Вземи моята обезобразена глава, изгори всичко по нея – нека остане само белият череп с големите дупки, в които почиваха очите ми, напои го с благоуханията на твоите устни… Надясно от триножника ми плува в светлината недовършената картина, изобразяваща целувката на смъртта – едно голо тяло, тялото на моята умряла любов, из което са нахвърляни цял куп рози, кървави есенни рози.“. Думите са от 1917 г. Дневник, който сам той оглавява „По пътя на страданието“. Това е време гранично, време смутно, в което странникът, роден в Казанлък, е въвлечен в Голямата война, като част от Първо балонно отделение на Северния фронт. Той е двадесетгодишен, пленен от изкуството на театъра, литературата и рисуването, болезнено чувствителен, влюбчив и неспирно болнав, но силно вярващ, че успехът, макар и там някъде, незнайно къде, незнайно кога – предстои. И като че за да убеди сам себе си на 6. ноември същата година ще запише: „От днес мой другар и спътник в живота ми става моето хубаво изкуство. Аз него най-обичам и на него съм служил открай“. След по-малко от десет години обаче всичко ще приключи. Като внезапно явил се порив, като неподозирана прищявка, като евтин каприз на съдбата крехкото Иванмилево тяло ще се предаде. За да потъне в гробищната тишина – неизвървял докрай пътя на страданието си, непостигнал пълно единение със своето изкуство, и въпреки това – въздигнал се тъкмо с него до непокорени и до днес от друг творчески върхове.

В идните дни се очаква експозицията да бъде посетена от именития литературовед и преводач проф. Джузепе дел Агата от Университета в Пиза, известен българист и почитател на българската култура.

 

 

  

 tgt

 

   kij

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Времето в Казанлък



Времето със sinoptik.bg