Вернисажът е насрочен за Никулден, експозицията е по повод 120-годишнината на казанлъшкия зограф

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

През 1927 година, още неприет в Държавната художествена академия (днес Национална художествена академия), Васил Бараков взема участие в обща студентска изложба. Представя се с картината си „Човек и природа“, за която след време споделя: „Възлагах големи надежди на тази картина. Но избързах с нея тогава и я унищожих“. Бъдещият художник е 25-годишен. Колко пъти ще предприеме подобни

разрушителни действия спрямо своите артистични реализации в сетнешното си придвижване към житейския си край, едва ли някога ще узнаем. Но че самокритиката, самоограничението, самоизмъчването и самоунищожението са органична част от природата на Васил Бараков. За това подсказват както собствените му, изповядани в интервюта и пред приятели мисли, така и завещаното ни от него творчество.

В десетките картини на живописеца, завършени творби, подписани от собствената му ръка, и намерили своето достойно място в историята на българското изкуство, в музеи и частни колекции, откриваме отразени останалите непристъпни за мнозина „територии на меланхолията“. Своеобразни овеществени свидетелства за личните му срещи с природата, индустриалните пейзажи, натюрморта. Същностно осмислени общения, белязани от вглъбеност, развита съдна способност и чувствителност, от която навярно десетки биха се освободили заради непоносимата ѝ тежест, непреодолимата ѝ болезненост, незаличимите ѝ белези. Но не и Васил Бараков, който като че ли превръща тази своя хронична обостреност към реалността, не през емоционалното, а сякаш изключително през разума, в единствената вярна му творческа стратегия. Ще я съзрем въплътена във всяка негова изведена докрай картина, с прилежно положен подпис в някой от ъглите ѝ.

Но изложбата „Изоставените“ е посветена на един напълно непознат дял от творчеството на Васил Бараков. На намерените в двете достигнали до нас папки на автора, оцелели след рухването на неговия дом и ателие в Драгалевци. Претъпкани с меланхолия творчески опити, които ни повеждат не просто по „калните коловози на самотата“, а към чувствената същност на художника. Към отношението му към линията, петното, цвета, композицията, но и към човешкото в него самия. Към анатомията на творчеството му.

Екипът, работил по проекта:

Пламен В. Петров – куратор

Катя Христова – координатор на проекта

Георги Шаров – художник

Кристина Белева – реставратор

Цветан Игнатовски – фотограф

Трейси Спийд – преводач

Лора Султанова – коректор

Изпълнители:

Уника България АД – застраховки

Иван Фезов – транспорт

Иви Арт – етикети и плотерни надписи

--------------------------------------------- 

Екипът на Художествена галерия – Казанлък благодари на семейството на художника за цялата оказана при подготовката на изложбата помощ, на екипите на Държавна агенция „Архиви“, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Общинска библиотека „Искра“, администрацията на гробищен парк „Драгалевци“, експертите от художествените галерии и музеи в цялата страна, които ни сътрудничиха в целия ни изследователски път, на Национален парк-музей „Шипка – Бузлуджа“, Исторически музей „Искра“. Персонално благодарим за изключителната и навременна помощ, оказана ни от Чавдар Ангелов, Момчил Маринов, Радослав Петков. Оставаме длъжници и към всички онези, които ни подкрепяха професионално и морално в осъществяването на изложбата, сред които са Янко Маринов, Рамона Димова, Бисера Йосифова, Красимир Илиев, Мария Василева, Станимир Борисов, Илинка Чергарова, Божидар Карадочев, Боян Александров, Иво Димитров, Екатерина Джумалиева, Юлияна Градинарска, Александра Иванова, Тотка Бичева, Антон Стайков, Свобода Цекова, Кармен Манукян.

 Всички приведени в изложбата факти и цитати са извлечени от документални масиви, свързани с живота и творчеството на художника, съхранявани в Съюза на българските художници, Държавна агенция „Архиви“, Националната художествена академия, „Златен фонд“ на Българското национално радио, Научно-спомагателния фонд на Художествена галерия – Казанлък. Някои цитати са приведени по „Книга за Бараков“ на Невена Стефанова от 1981 г. и публикуваните в нея рецензии за творческите изяви на Васил Бараков, а други от интервюта на автора, проведени от Мария Василева, Руен Руенов, Юлия Петрова. Безценен източник на информация е и личният архив на художника, съхраняван от наследниците на фамилия Баракови.