Еко-инспекцията отказа да признае данните за замърсяване с формалдехид в Казанлък!

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Пресцентърът на Община Казанлък разпространи днес отговора на РИОСВ-Стара Загора на сигнала за превишени норми на замърсявания на атмосферния въздух с формалдехид на територията на казанлъшка община. Синалът бе подаден на база показанията на трите измервателни станции, монтирани в Голямо Дряново, яз. Копринка и Община Казанлък. Еко-инспекцията по пилатовско-чиновнически „си изми“ ръцете, обявявайки, че: 1. Измервателните станции тогава са били в изпитателен период; 2. Станциите не били сертифицирани от Изпълнителната агенция на Българската служба по акредитация; 3. Не-знам-си-какво, придружено с цитиране на Наредба 14/23.09.1997.

Изводите, които правят от РИОСВ: „подадената в Сигнала информация е невярна по отношение на фактите, нелегитимна по отношение на законодателството и заблуждаваща“.

Писмото-отговор е подписано от Диана Искрева-Идиго, Директор на РИОСВ-Стара Загора.

Така. Какво не Ви е ясно, г-жо Искрева-Идиго? В цитираната от Вас Наредба 14 пише: „Максимална еднократна концентрация за Формалдехид – 0,1 мг/куб. м.“

На 11. март е регистрирано замърсяване от 29 119 микрограма/куб. м. Разделяме цифрата на 1000 /както препоръчвате Вие/ и получаваме 29 милиграма/куб. м. Разделяме 29 на 0,1 и получаваме 290. Тоест – имаме 290 пъти по-голямо замърсяване. Но Вие казвате, че по това време станциите са били в тестов режим.

Добре, ето какво ще направим, г-жо Искрева-Идиго – щом твърдите, че въздухът в Розовата долина ухае само и единствено на рози, Община Казанлък ще предостави на вас и семейството ви едно общинско жилище. И Вие, децата и внуците Ви ще дойдете да живеете тук, при нас. Ще се разхождате край язовира, ще берете билки и гъби, ще запишете внуците си в детската градина в Горно Сахране. Там въздухът е най-здравословен, макар че много от местните деца, кой знае защо, страдат от алергии. Като детето на нашия приятел Николай М.

Като поживеете достатъчно в Долината, вероятно ще си припомните и Чл. 1 от Наредба 14: „Пределно допустимата концентрация на вредните вещества в атмосферния въздух на населените места, регистрирана за определен период от време, трябва да не оказва нито пряко, нито косвено вредно въздействие върху организма на човека, включително отдалечени последствия за настоящото и бъдещото поколение, и да не намалява неговата работоспособност, самочувствие и дълголетие“…