За рецидивистите по пътищата и за липсата на превенция срещу авто-джигитите

Йордан КАЛИЧКОВ

В горещ празничен следобед се завръщаме с братовчед ми от риболов. Тъкмо изкачваме нагорнището над яз. „Копринка“ и поемаме към селото, насреща ни – криволичеща по пътя кола. Не е нещо необичайно „тарикати“ шофьори да слаломират по разбитите ни пътища, затова инстинктивно се изтеглям максимално вдясно. Докато мигна и насрещната кола просто ни удря. Трясък, потресаващ стържещ звук! Колата остъргва лявата страна на автомобила ми и отминава, спирайки на на 250 – 300 метра. Оглеждаме се с братовчед ми – май сме без външни повреди, ако изключим стреса… Излизам от колата някак и я оглеждам: остъргани калници и задна врата, безвъзвратно изкорубена шофьорска врата, очукани брони и джанти. Отиваме до ударилата ни кола. Добре че е по-малка от моята – „Нисан Микра“ и ни удари странично, а при удара просто я отхвърлихме в другата лента. Ако ни беше ударила челно… последствията биха били плачевни. А ако не бяхме там… неизвестно какво щеше да остане от Микрата в дълбоката канавка.

За наше удивление, от „микрата“ излиза дребна женица /на 66 години, както после разбрахме/. И започва да обяснява госпожата: Не знам какво стана, криволичех, за да избегна дупките /пътят е неравен, но дупките бяха запълнени/, заслепи ме слънцето… И веднага след тази увертюра: Ама аз нямам протокол за ПТП! На позвъняването на тел. 112 ни отговарят, че щом няма пострадали хора и колите са в движение, органите на КАТ не се занимават с подобни случаи! На другия ден отиваме в застрахователната компания на виновната жена и разбираме защо няма протокол за ПТП – защото има и други регистрирани произшествия! Когато няма никаква превенция – така се създават рецидивисти на ПТП, които стават все по-тежки. Някога се регистрираше всяко нарушение на пътя, отнемаха се точки, перфорираха се талони, пращаха се нарушителите на неделно училище… Така се създаваше някакъв ред по пътищата, а сега е просто абсолютна анархия! Да го е страх човек да се появи с автомобила си на пътното платно, особено в празнични дни!

По едно време опитаха самите застрахователи да осъществят някаква превенция, като увеличиха застрахователните суми на рецидивистите на пътя. Но това не им излезе изгодно, защото системните нарушители се прехвърлят при друг застраховател.

Завръщайки се вкъщи, попадам случайно на странен случай – около неудачно паркиран микробус на Общината се въртят цели 4 /четирима/ служители на КАТ и обсъждат с шофьора /също държавен служител/ какви поражения по колата да запишат, че да има средства и за текущия ремонт, вероятно…

Тъй като съм наясно, че обикновено застрахователното обезпечение не достига за покриване на щетите, поокопитил се след дни, правя консултация дали мога да съдя виновната за материални и морални щети. Оказва се, че без протокол и заключение от КАТ, сам трябва да възбудя съдебен процес, заплащайки предварително всички служебни разходи. Проблемът няма да е заплащането, а потрошените нерви и време – наслушали сме се как и колко бързо действат правораздаващите ни органи. Някога, в зората на демокрацията, мургави съседи ми опразниха виличката от приготвената зимнина. Търсих и увещавах да направи оглед селския полицай цели две седмици, на третата той ми каза, че за някакви си 500 лв. /примерната стойност на откраднатата зимнина/, едва ли някой би се занимавал с такива „дреболии“. Все пак, по моя жалба в Районното управление на МВР бе възбудено следствие. Единственият резултат бе да ме викат в полицията 5 пъти след работа да пиша един и същ протокол… Само след месец в района на моята виличка бе опоскана до кости цяла къща. Но това е закономерно – след като няма наказание за малкото, няма го ефектът на превенция за големите престъпления.

Тогава си мислех, че това са грешките на растежа на прохождащата демокрация, но вече 30 години няма никаква промяна към по-добро. Ние, „малките хора“, имаме единствено „правото“ да си мърморим вкъщи, на чашка домашна. И да действаме както при соца – те ни лъжат, че ни плащат, а ние ги лъжем, че работим…

Това са абсурдите на нашата БЪЛГАРСКА ДЕМОКРАЦИЯ – когато няма превенция и ефективно управление, резултатът е АНАРХИЯ.

А, може би, това положение е изгодно на повечето?!