Отзив за една наистина уникална фотоизложба, дело на незрящи казанлъчани

Иван ВЕЛЧЕВ

На 16. октомври в казанлъшкия Музей на фотографията бе открита една наистина уникална фотоизложба. Ако човек гледа само снимките... снимки като снимки. Но когато разбере, че тези фотографии са направени от хора с увредено зрение, някои от които напълно незрящи, той се изумява! Представяте ли си как сляп човек може да прави снимки? Да, до него стои не кой да е, а един от най-известните

фотографи - казанлъчанинът Бедрос Азинян, който вече е усвоил т.нар. „сензорна фотография”.

„Душата вижда” е иновативен проект, който се изпълнява от фондация "Артин Азинян" и Съюза на слепите в Казанлък, финансиран от Национален фонд "Култура" по програма "Социално ангажирани изкуства"!                              

Когато чуем за някакъв проект, ние знаем, че с него се занимават компетентни, знаещи хора. Но как и кога да се подготви за това преживяване Бедрос? За него самия това е било училище. Както и за всички участници.

На краткия филм, който гледахме, видяхме и чухме как Бедрос обяснява на една жена: ”Ето, като въртиш това лостче, образът или се увеличава, или се намалява!” За нас това е нещо нормално. Но как си представя това един сляп човек?

Как се обяснява какво са облаците от една снимка?

Как изглежда за тях долината, която те са снимали от Шипка?

Или да си представи как точно изглежда малкото цвете сред поляната?

Дължим огромна благодарност към всички участници - и към хората от фотомузея, и към Бедрос, и към Съюза на слепите за тази среща! Защото чрез нея ние станахме по-близки с тези хора, а те се почувстваха значими.

Особено трогателно, искрено и вълнуващо беше изказването на председателя на Съюза на слепите в Казанлък. От него ние разбрахме, че тези хора не искат пари, а само внимание, разбиране, съпричастност! Да, той благодари на кмета на Казанлък за ремонта на клуба на слепите, но за мен много по-важна беше тази среща, вниманието не само към снимките, но и към самите хора.

„Тяхната зримост е в душата. Всеки един таи нещо в своята душевност”, казва Бедрос.

И се сещам се за един прекрасен филм – „Усещане за жена”, в който за първи път, след осем номинации, великият Ал Пачино получи своя първи „Оскар”!

Ролята на слепия полковник!

Помните ли как неговия млад приятел и асистент се опитваше да му прави магарии зад гърба, като му отдаваше чест. И тогава слепият полковник рязко му хвана ръката, а с другата отдаде чест и му каза:

”Козирува се така! Не си позволявай пак да правиш това, защото аз виждам всичко по-добре от теб”!

И той наистина виждаше! Изигра фантастично танго с непознато момиче, което ние и сега гледаме без дъх! Най-великото танго в киното!

Караше „Ферари” по улиците на Ню Йорк и вземаше завои с бясна скорост!

 Не виждаше, но познаваше всичко за жените: и възрастта, и колко е висока, и какъв е цветът на очите и косите ѝ и даже марката на парфюма ѝ!

Затова и филмът не се нарича „Гледане на жена”, а ”УСЕЩАНЕ за жена”!

 Защото и Ал Пачино е гледал с душата си!

И може би накрая трябва да си припомним и думите на един велик мъдрец: Малкият принц на Екзюпери! Ето какво ни учи той:

                          „Истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.”

 Нямаме основание да се съмняваме в тези думи, нали?

                  Цялата група по проекта, начело с Бедрос Азинян

                                  Как не се виждат, но се усещат облаците?

Цветето, което не се вижда, но чиято красота се усеща

 Ал Пачино танцува най-великото танго в „Усещане за жена”