Сръбската църква насажда омраза срещу българи и албанци в РСМ

Арсим ЗЕКОЛИ

Някои видни сръбски историци настояват, че се обръща прекалено много внимание на „сръбските православни църкви в Косово“ и незадоволително внимание на „старите и по-важни сръбски църкви и манастири в Стара Сърбия, т.е. Северна Македония“. Много сърби се оплакват, че сръбското държавно управление и "ватиканизираната Сръбска православна църква" са продали на македонците "най-старите бисери на СПЦ".

От друга страна, в скорошно изявление митрополитът на Имврос и Тенедос Кирил (смятан за приближен на Вселенския патриарх Вартоломей) съобщи, че „признаването на автокефалията на Македонската православна черква от Сръбската православна черква е "погрешно". Но това не е всичко. Тук митрополитът визира болезнения въпрос за настоящето „геополитическо“ напрежение, което движи политиката на ВМРО-ДПМНЕ и водача ѝ Християн Мицкоски. Митрополит Кирил също така прикани Македонската православна черква да признае Православната църква на Украйна.

Четейки изявлението на митрополита, би трябвало да си спомним най-точното определение и същност на ролята на Сръбската православна църква на Балканите, формулирано от руския богослов Владимир Сергеевич Соловьов. В своя разбор на православните църкви на Балканите той подчертава сръбския шовинизъм, като споделя, че „единствено в Сърбия православието се употребява за ненавист към други хора“.

В уж независима Р Македония тази политика се отразява посредством концепцията на Киро Глигоров за „равна отдалеченост” спрямо всички съседи, с изключения на Сърбия и тактиката на сегашната просръбска партия ВМРО-ДПМНЕ за безконечен спор и противопоставяне с Албания и България.

Век по-късно ереста на етнофилетизма е ядрото на сръбската православна политика по отношение на Босна, Северна Македония и Косово, моделирана по методиката на руската форма на етнофилетизъм, приложен против Украйна, Грузия, Беларус и други страни.

Всичко това като отражение на редуцираното употребление на панславизма и замяната му с московско-белградската марка „Православен Салат ал-Джамаа“ и преоткриването на Москва като новата „Православна Кибла“.

Това е същността на идеологическия подтик зад поведението на Мицкоски и ВМРО–ДПМНЕ – сръбският девиз „Македония отново е наша“. И още нещо - всички водещи кандидати за президент на Северна Македония имат един общ знаменател: връзките им с някогашния президент Бранко Цървенковски, предано протеже на Сърбия. Независимо дали става въпрос за Стево Пендаровски, Максим Димитриевски или Гордана Силяновска-Давкова, всички те са били поддръжници или сътрудници на Цървенковски. Включително Мицкоски, посредством татко си като някогашен член на Социалдемократическия съюз (СДСМ).

Албанофобията, българофобията и недоверието към гърците се налага в мисленето на местните македонци с цел да се съхрани господството на Сърбия над Северна Македония и да се обезпечи трайно отдалечаване на Скопие от Европа.

Някога тази цел се постигаше посредством кървавото "сърбизиране на македонците с огън и меч", по-късно с помощта на комунизма македонизмът стана държавна идеология, която моделира местното /предимно българско – бел. ред./ население в "полезни идиоти", за да ги противопостави на България, Албания и Гърция. Сръбското шовинистично „Светосавско православие“, което се натрапва на македонците посредством Мицкоски, Максим Димитриевски и Силяновска, е най-новата и последна глава от същата редроградна политика на Белград.

-------------------

С посредничеството на БГНЕС

Арсим Зеколи е македонски политически анализатор и някогашен постоянен представител на Македония в ОССЕ

Заглавието е от редакцията