Сърбоманите от Скопие ще съжаляват за антагонистичната си политика

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Македонският език е посърбен български диалект. Това заключение прави в свой лингвистичен анализ гръцкият вестник „Protothema“. В материала, озаглавен „Историята на скопския език и защо той не трябва да се нарича македонски“, медията разглежда историческия произход на македонския език. „Protothema“ отбелязва, че със смяната на ръководството си Република

Северна Македония отново е влязла в центъра на вниманието.

"Използването на името „Македония“ от президента и министър-председателя на страната за тяхната държава, споменаването на „егейските македонци“ от президента, но и поставянето под съмнение на резултатите от преброяването на населението в Албания през 2023 г. предизвикаха реакции не само в Гърция, Албания и като цяло на Балканите, но и в Европа и САЩ. Сега управляващите в Скопие очевидно изпитват търпението на своите съседи и международната общност. Според нас, те правят голяма грешка и не само изолират страната си, но и я излагат на сериозна опасност. Една от придобивките на скопците със споразумението от Преспа е признаването на техния език под името "македонски", пише изданието.

Медията цитира лингвиста Николаос Андриотис (1906-1976), който преподава години наред в университета „Аристотел“ в Солун, и на който е бил ректор. Той се занимава обстойно с езика във Вардарско.

Какво е "македонски" език?

Езикът, говорен от мнозинството от жителите на РСМ и който произволно е наричан "македонски", е просто езиков идиом с тясна връзка с българския и сръбския език. Според принципите на лингвистиката, той не може да се нарече самостоятелен език, както предишните два. Единствените ясни "граници" на този езиков идиом са спрямо гръцкия език и те приблизително съвпадат с географските граници между двете страни, с изключение на малък "клин", който образува този говор на север от Кастория /Костур/. Този идиом е преходен език между сръбски и български. С придвижването към България сръбските черти намаляват, увеличават се българските и обратното.

Общите черти на езиковия идиом на държавата Скопие обаче са повече с българския език, отколкото със сръбския. А. Вайлан твърди, че това е идиом, който принадлежи по-скоро към българо-македонското единство, което се противопоставя на друго единство, сърбо-хърватското. Произлиза пряко от славянски идиом, говорен през 9-и и 10-и век в областта Македония, на който Кирил и Методий превеждат Светата Библия. Общите черти със сръбския са късни и навлизат в говора особено след завоеванията на Стефан Душан, когато македонската област попада под сръбско владичество за около 50-60 години.

Как трябва да се нарича езиковият идиом на Скопие?

Да видим как според великия Николаос Андриотис трябва да се нарича езиковият идиом на Скопие. Говорещите славянски език в държавата Скопие наричат ​​себе си бугари (сръбска форма на думата българи). А. Вайлан в книгата си „Le probleme du Slave Macedonien” (1938 година) пише: „Bugari est justement le nom ethnique des Slaves macedoniens” („Точното етническо име на македонските славяни е българи”). През 1861 г. братя Миладинови публикуват скопските народни песни в сборник "Български народни песни".

Гърците също са смятали жителите на района на Вардарско за българи, както е показано в „Македонски речник“ от 16. век - речник от 301 славянски думи и изрази от района на Кастория/Костур, написани с гръцки букви и със съответен гръцки превод. Но как сърбите биха могли да държат на територията си народ, който се нарича българи? Така те измислиха друго име "македонци", което беше използвано за първи път в началото на 20. век от руските панслависти.

Отговорът на Андриотис как трябва да се нарече македонския език е: български или славянски или дори славянски от Северна Македония.