ЕС започна преговори с Албания. А македонците честват окупацията си от Сърбия

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Посланиците на страните от ЕС решиха днес единодушно да започнат преговори за членство с Албания. Това се случи в Люксембург, в рамките на Междуправителствената конференция „ЕС-Албания“. Ще бъде отворена глава „Основополагащи въпроси“. Взетото решение на практика означава разделяне на Албания и Република Северна Македония (РСМ).

До този момент бе заявявано неведнъж, че двете държави ще вървят в пакет.

РСМ обаче не е изпълнила задълженията си, залегнали в преговорната рамка. Сред тях е вписването на българите като държавнотворна народност в преамбюла на конституцията на страната. Северна Македония изобщо не е била в дневния ред на срещата на посланиците. Докато Гърция е отбелязала, че Албания е разрешила споровете си с нея. И затова е взето решение за започване на преговори с Тирана.

По този повод в Белград със сигурност са гърмели бутилки със шампанско. Защото една от стратегическите цели на великосръбските шовинисти е изпълнена и РСМ ще продължи да гравитира в орбитата на Сърбия. Шампанско /плюс жолта тиквешка ракия/ са си налели и сърбоманите на Мицковски, чрез които кукловодите от Белград управляват Македония така, че да се превърне в истинска сръбска Южна бановина. В този процес на дестабилизация на Балканите активно участва и Москва, посредством своята маша Орбан.

Ако някой има нужда от доказателства за сърбоманията на режима на Мицковски, нека припомним скорошното честване на сръбската окупация на Македония.

Поредният знак, че управляващият в Скопие режим на премиера Християн Мицковски води просръбска политика този път дойде от славния връх Каймакчалан, където преди 108 г. се е разиграла една от най-свирепите битки между българи и сърби за свободата на Македония.

Сърбия чества годишнината от битката, случила се между 12-30 септември 1916 г., с голяма делегация, водена лично от министъра на отбраната Братислав Гашич, който е смятан за дясната ръка на авторитарния сръбски президент Александър Вучич.

Държавната делегация включваше още бригаден генерал Горан Момчилович, полковник Драган Станишич, както и министърът на труда и заетостта Неманя Старович.

Министър Гашич заяви, че Каймакчалан е свято място и символ на „героизъм, саможертва и непоколебимата борба на сръбския народ за свобода“. На събитието се говореше единствено и само на сръбски и се вееха сръбски знамена.

За съжаление, на Каймакчалан отново се чу разказа за Стара Сърбия, както сръбските шовинисти са наричали земите на Вардарска Македония, което е и провокация към суверенитета на съвременна РС Македония. Но това явно не се смята за заплаха от режима на Мицкоски, който вижда в лицето на своя събрат Вучич най-големия съюзник, а ЕС смята за загубена кауза. В Северна Македония не се появи нито една критична публикация по повод на това честване.

По време на Първата световна война сърбите, чиято армия е разгромена от българите през 1915 г., е принудена да се оттегли на остров Корфу. Там с френска помощ тя е реорганизирана и отново включена във военните действия срещу нас на Солунския фронт. Едно от първите ѝ сражения е именно на Каймакчалан, който сърбите успяват да превземат, давайки огромен брой жертви – над 5000 войници и офицери. Въпреки високата цена, която Сърбия плаща на Каймакчалан, тя не успява да развие настъплението си и да получи ценно стратегическо предимство спрямо България.

По времето, когато се води сражението при Каймакчалан, Македония е освободена и е част от Царство България. Нейните синове се сражават рамо до рамо със своите български братя от старите земи в 11. Македонска дивизия срещу сръбския окупатор. Няма данни местното население да е воювало на страната на сърбите.

Подобен тип чествания, които се допускат от режима на Мицкоски са преди всичко гавра с паметта на дедите на днешното население в Северна Македония, което по никакъв начин не се е чувствало като сръбско, а напротив - даже с оръжие в ръка се е борило срещу възможността за повторна сръбска окупация, която, за съжаление, става факт след 1918 г.