Как главорезите сърбомани от УДБА македонизираха българите от Вардарско

Димитър ТРЕНЧЕВ

Преди 74 години, на 13. август 1951 петима студенти от град Струмица биват зверски измъчвани и убити от главорезите на тайната югославска /всъщност сръбска/ полиция УДБ. Защо? Защото са имали българско етническо самосъзнание и са се осмелявали публично да го заявят. Как се стига до садистичното убийство на петимата български младежи? 

В периода 1945–1953 г. масовите убийства на видни български общественици в тогавашна социалистическа република Македония пораждат спонтанни ученически бунтове в гимназиите на градовете Скопие, Охрид, Кичево, Велес, Кавадарци и Струмица… Бунтът в Струмишката гимназия през 1948 г. е ответната реакция на учениците срещу разстрела на д-р Васил Иванов, който оглавява местния комитет на възстановената от д-р Илия Чулев през 1945 г. ВМРО под името Демократичен фронт на Македония „Илинден 1903“.

Както в останалите градове, и разбунтувалите се струмишки гимназисти са предимно ученици от 6. и 7. клас (10. и 11. клас, б.а.), а като основни организатори се открояват Борислав Белев, Стефан Топчев, Георги Костуранов, Мирчо Пецев и Георги Яръмов – все наследници на будни български фамилии. Макар и непълнолетни, участниците в ученическите бунтове в Струмица до един преминават през полицейските подземия, където са подобаващо „респектирани“.

След освобождаването им едни от разбунтувалите се напускат училище и се завръщат по родните си места. А съучениците им от Струмица завършват гимназията, но са поставени под постоянно полицейско наблюдение.

Две години след ученическия бунт в Струмица, бившите съученици Борислав Белев, Стефан Топчев, Георги Костуранов, Мирчо Пецев и Георги Яръмов се събират като състуденти в Скопския университет. Там открито отстояват българското си самосъзнание и пред колегите и преподавателите си, като разобличават просръбските фалшификации на македонските управници.

Агентите на УДБА, които още от ученическия бунт следят струмишките младежи, многократно ги привикват, убеждават, обещават и заплашват. Но проумяват, че будните българчета няма нито да се предадат, нито да се продадат…

Затова на 13. август 1951, около 21 часа, в района на т. нар. „криви пейки“ в градската градина на Струмица 11 агенти на УДБА връхлитат петимата студенти и ги наблъскват в два полицейски автомобила. После ги откарват в района на югославско-гръцката граница край село Орманли в изоставен пчелин, чиито помощни постройки от години са използвани като място за полицейски инквизиции.

След кошмарна нощ на неописуеми мъчения, на 14. август петимата младежи издъхват в адски агонии. Костите им са потрошени. На някои от тях изрязват пръстите, а на всички изваждат очите. Палачите събират тленните останки на мъчениците в чували и ги натоварват на мулета. Привечер същия ден Струмица потъва в скръб...

Властите излизат с дежурната версия, че петимата студенти били застреляни при опит да избягат през границата. Но избодените очи и обезобразените до неузнаваемост тела издават истината.

По волята на семейството му Борислав Белев е погребан отделно, а тленните останки на Топчев, Костуранов, Пецев и Яръмов са заровени в общ гроб. Над него семействата на младежите издигат и общ надгробен паметник.

И както свидетелстват съвременници – „Паметнико не се гляаше от китки“. Затова четири месеца по-късно братската могила на четиримата български мъченици е взривена от удбашите. А на близките на Борислав Белев е заповядано да извършват традиционните християнски панихиди само в тесен семеен кръг.

И така десетилетия наред…

В 2001 година в центъра на Струмица е открит паметник на студентите мъченици, но българското им делото е представено вече като борба на "македонскиот народ".

Бог да прости мъчениците за Българщината от цяла Македония!

Не се гаси туй, що не гасне!

Помнете добре това, българомразци от Белград и Скопие...