Гласът на България

Национален новинарски портал

   ГЛАСЪТ НА МАКЕДОНИЯ

Споделете ме

MladenТвърди писателят Младен СЪРБИНОВСКИ от Скопие

 

Младен Сърбиновски /1958/ е писател от Р Македония с българско самосъзнание. Автор е на двайсетина книги от всички литературни жанрове, почетен доктор и преподавател по творческо писане в Югозападния университет  „Св. Неофит Рилски” в Благоевград. Според него, македонизмът е триумф на нищожността.

 

 

Кога и къде Ви намери Словото, г-н Сърбиновски; кога разбрахте, че ще станете писател?

- Колкото повече остарявам, колкото повече пиша и преподавам художествено писане, все повече съм убеден, че и на мен този неразумен порив не ми е най-ясно как ми се случи и как все още ме държи. Това не е някаква голяма грешка, може би е повече проклетия, който ти променя и усложнява живота, кара те да се запиташ каква е тази вътрешна сила, която те е накарала да започнеш да пишеш. Но, случи ми се. И, от любител на Словото, започнах да любувам, да флиртувам със словото, дългогодишно и залудо...

При всеки занаят калфата „купува” от майстора. От кои писатели сте се учил Вие, кои са важните книги в живота Ви?

- Всичко, което човек чете, всичко му влияе. Най-вече не трябва човек да седи и да си гризе ноктите, което аз не го умея. За мой късмет, има безбройно много добра класика, която все по-малко се чете. И това е грешката на сегашния модерен и уморен свят. Достатъчно е човек малко да се откъсне от модерните медии, да вземе добра книга в ръце и веднага ще си я върне жизнената енергия. Тази разлика между този модерния свят и книгата отваря един нов фронт, в който книгата се нуждае от нашата подкрепа.

Освен класиката, Чеслав Милош преди всичко, но и всички останали полски и чешки дисидентски писатели имаха голямо влияние върху мен в младежките ми години и това мисля, че е лесно видимо в моите книги. Ако знам да мисля малко от малко, те ме научиха да мисля и по този критически и инвентивен, творчески начин да гледам този свят.

Чувството за мисия познато ли Ви е?

- Да, и никога и никъде не съм закъснявал. Тъкмо обратното, смятат ме за педантичен и точен човек. Имам домашен телефон, часовник на стената и избрани книги. Защо е това бързане? За какво са ни толкова изфабрикувани информации? За да бъдем постояно разконцентрирани и изморени? Достатъчно ми е да погледна хората в очите и всичко да ми стане ясно. Моите познайници, които всичко гледат, искат да чуят мнение от мен. Хората вече отвикнаха да говорят, камо ли да разказват...

В „белите” държави литературните награди са в голяма степен обективна оценка за качествата на една книга. Докато в обществата от тоталитарен тип литературните призове поощряват автори от „обслужващата сфера” на властта. А истинската си оценка стойностната литература получава от читателите, които е докоснала. В този смисъл, каква бе съдбата на Вашите книги? 

- Познато ми е чувството за съдбовност, което витаеше около мен. Бях студент по социология, четях ги дисидентите, роден съм и израснах в смесенаетническа среда, където много неща можех да видя...Докато бях на Христови години, тогава се разрушаваше Югославия и социализмът.А обществото посрещна със стъписване и ужасмоите свободомислени текстове, с които изведнъж се появих. Разбира се, в това възприемане най-много имаше завист. И това нещо все още не могат да го преглътнат около мен...Преди шест години аз не бях приет в Дружеството на писателите на Македония. Това е нашето дередже и съдбата на писателя в малките културни среди.

За мен е истински подвиг самият факт на публикуването на Вашите книги в Македония – едни книги с нонконформистки, бунтарски дух, атакуващи „свещените крави” на македонизма. Прави чест и на издателите, поели подобен риск...

- Ако гледате на моите книги само по идеологически начин, това е неестетско гледище. За мой късмет, мой издател е известният македонски поет Бранко Цветковски и той безпогрешно умее да разпознае добрата книга. Сигурно не му е било лесно да се реши на такъв риск. Аз ще съм му благодарен завинаги, още повече че неговата преценка се оказа вярна. С всяко излизане на мой нов роман, получавам все повече поздравленияот колеги литератори - не всичките, но повечето писатели започнаха да ми честитят. А седемдесет години бягаха от най-травматичните местана нашата памет!.. Македонистичните некадърници този път нямат оправдание.

„И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни” – тези думи на Христос сякаш са казани специално за Вас. Колко дълго беше Вашето пътуване към истината?

- Мъчно и кърваво, историята с мен все още не е приключила, но с цената на живота си аз се преборих за собственото си свободно мислене. Моите книги ме защитават, а това не е малко. Времето и читателите ми дадоха право, а го отрекоха болшевишкото македонистическо анахронично мислене. Нека да звучи нарцистично, но Македония е малка за моите книги.

Какъв е шансът мнозинството от жителите на Вардарска Македония да извървят пътя до истината за своя български етнически произход?

 - Всяко време е добро за помиряване. Но помиряването с македонизманяма да стане толкова лесно. Македонистите са решени даже народът да се изсели, но да не се откажат от своето безчестие. В безизходна ситуация се намират, но как да признаят, че със своeто късогледство ни превърнаха в най-големите губещи?!

Лесно ли е да си българин в Република Македония днес?

- Пътуването към истината е смисълът на живота и въпросът е къде ще те изпрати този живот. На тази фаустовска тема съм написал цяла драма, „Македонският Фауст”. Тогава, преди двадесетина години, пиесата предизвика незапомнена истерия срещу мен. Този житейски опит не може органично да се предаде на останалите. Затова съществуват книгите, но кой знае колко от тях не може да научиш чрез съдбата на другия, на литературния герой. Младата душа трябва да живее, да изживее голяма част от живота, да прави грешки и сама да ги изправя, за да може след това по-лесно да се загледа и в чуждите съдби. Моят живот е път на един голям пропуск, на пропуснати визможности, но сега леко се закръглява, вижда се, че аз не съм се отклонил, много лесно мога да се върнав началото, за разлика от тези, които във всеки момент и във всяка една точка от този житейски път са били„прави”. Опитът ми говори, че „правовярващите” най-много изпадат от релсите, и то само защото накрая никога не се оказват прави. Заради това пък, винаги имат всичко. Това е иронията на живота. И няма как млад човек това да го разбере, макар да е чел и най-умни книги.

Има хора, които изпитанията ги пречупват; но има и такива, на които трудностите действат като точило за нож. Вие какъв човек сте?

- Това говорех през цялото време. Това е пътя.  Казах ви го моя опит. Най-малко е път на рози и червени килими... Но това не значи, че хората нищо не разбират.

Какво Ви кара да се усмихвате и какво Ви натъжава?

 - Толко ли ви изглеждам сериозен? Питайте ги тези, който ме познават. Ето, да се посмеем за моя сметка. Подписвайки книги на Панаира на книгата в Скопие преди месец и половина,при мен дойде с една дебела книга едно малко момиче на десет- единайсет години. Малка си да четеш тази книга, казвам и. Добре, отговаря ми, но ти някога си бил гадже на баба ми!..

От какъв род сте, има ли комити във Вашия род?

 - Не, няма в моя род комити. Но е имало екзархийски попове и учители. Всеки македонски род е такъв. Аз съм роден в райска убавина,  в село Вруток, Гостиварско, под Шар планина. Аз и днес имам лична карта и паспорт в Гостивар. В Скопие съм за прехраната. Не мисля, че съм изселен. До моята родна къща се намират изворите на река Вардар. Вруток на старобългарски означава голям извор. Шар планина на старобългарски пък означава Драконска планина. А Вардар значи пазач, вардач на плодородието на централната част от Балкана. Но, айде да се похваля за моя селски род. Моята къща в момента има шест доктори.

Действа ли все още в Р Македония т. нар. Закон за македонската национална чест?

 - Не.

Книгата Ви „Шашма” е един впечатляващ роман за зловещия македонистки експеримент. И все пак, заглавието е незлобливо, звучи свойски, по един фамилиарен балкански маниер. Аз бих сравнил случващото се във Вардарска Македония с експеримента на д-р Франкенщайн. Ако решим да доразвием метафората, чудовището на Франкенщайн има главата на Стоян Новакович, дългите кървави ръце на Сталин, ушите и рефлексите на титовата УДБА, която продължава да дърпа конците в Р Македония... Каква ще бъде съдбата на този експеримент оттук нататък, според Вас?

 - Мило ми е, ако е така, мило ми е, че с годините “Шашма” е една от най-четените книги в Македония и България. И в нея, и във всичките ми книги ги има всичките балкански народи, в тях както и в Македония, живеят едно до друго македонски българи, албанци, сърби, турци, евреи... А как живеят? Е, това е нашата балканска шашма, която дава душа за литературата.

Да, и тази тема аз първи я внесох в македонската литература. Това е много четен роман и непрекъснато получавам много честитки от читатели албанци. /Същото е и с моя “Роман за Майка Тереза”. Тази книга вече я преведе Ани Кочева и би трябвало наесен да излезе и на българския пазар./

Значи, да се върнем на темата за нашия антибългарски македонизъм. Историческите факти за него са достатъчно известни. Македонските българи /вече “македонци” от 1944/ я платиха цената на тази балканска политика. Иронията на историята цинично се пошегува с тази концепция на Новакович и Мисирков. Наскоро в Белград почина академикът Добрица Чосич - нелош писател, но който нямаше чувство за ирония на историята. Той е автор на известното изречение, че Сърбия печели във война, а губи в мир; и това беше една от главните оценки,изводи за кървавата десетгодишна война на бившите югославски държави. И наистина, никой така късо и ясно не я формулира сръбската, продължила повече от един век военна политика, която катастрофира жестоко. Това е същината на великосръбския садизъм - на някого с война да му нанасяш болка. Това са болки, травми върху нас, които лекомислено ги празнуваха като победи и трябваше малко по-късно да загубят, за да изтрезнеят малко. Но България не бива на това отношение да гледа ангелски. Сърбия и България са в класически садомазохистични отношения. Колкото е нараствал сръбският садизъм, толкова се е уголемявал и българският мазохизъм... но в дадени моменти той преминава в ответен садизъм, след някакво освестяване. Жената, която вкъщи през цялото време е измъчвана, след време своя насилник го залива с вряла вода. Нас времето ни порази и всичко, което сръбската държава отне с война от българите, сега го даде на албанците. Защо Сърбия повече от сто и петдесет години безплатно работи за Албания?

В книгата си „За македонистките работи” хвърляте смислова парабола към брошурата на Кръстьо Мисирков „За македонцките работи”, издадена през 1903 година в София с руски пари, като тиражът е откупен от сръбския посланик. Няколко години след това Кръстьо вече се срамува от съчинението си и се оправдава така: „... всичкото съдържание на брошурата до толкова далеч стоеха от безпристрастната наука, щото аз счетох за крайно неудобно да се срещна през двумесечното живеене в София с какъвто и да е от софийските филолози и историци”. Преди няколко години бе открит и публикуван оригиналният дневник на Мисирков, писан на руски през 1914 година, в който той се самоопределя като македонски българин, като български патриот. Какво е мнението Ви за „папата на македонизма” – що за птица е Мисирков?

 - Какъв папа, Мисирков е третокласна, минорно неважна личност в нашата интелектуална история. Може ли някой да го сравнява със интелектуални гиганти като Милетич, Арнаудов, Балабанов, Снегаров, Балан?!. Неговото брошурче от четири статии може само с драконовски мерки да се величае. Македония няма проблем за влизане в НАТО и Европейския съюз с Гоце, Даме, Тодор, Миладиновци, с първия Илинден... Има проблем с Мисирков, с болшевишкия македонизъм на втория Илинден.   Този македонизъм присажда върху европейството антиевропейство, на питомнотоприсажда диво, прави така, че на цялата наша Българска екзархийска традиция да гледа през патриаршески /фанариотски – б.а./ очи. През очите на другия, на противника... Създадоха се кадри, институционални измамници и сега тези, заедно с  Мисирков, са кокал в гърлото, което Европа не може да го преглътне без вътрешна реформа. Когато им казвах преди  двайсет и няколко години, чесвърши Студената война и времето на този македонизъм, никой с пръст не помръдна.  Шовинистическата  Македонска енциклопедия на МАНУ, работена по терк на Мисирков, е тъкмо този циничен връх на македонизма, където жертвите и джелатите си промениха местата.  Скулптурите, строежите и преобликуването на Скопския център е един тридименсиален, триизмерен Мисирков. Това е светият хаос на „За Македонцките работи“. Сега вече не могат да кажат - не, не беше така.  Македонизмът е триумф на нищото. Доказателството самите македонисти го построиха в центъра на Скопие.Това е положението, в което се намираме сега. И тук няма разлика помежду власт и опозиция. Тези, които разправят, че по тяхна заслуга и победа се е формирала Македония във Федерална Югославия, заради вътрешните фабрични грешки на Инженера Сталин и Тито, сега самите я унищожават държавата. И на често цитираното изречение на Мисирков „Што напраифме“, отговорът е: „Е, това го напраифте“!

Малкоизвестен факт е, че бедите за България и Македония започват от политиката на руския император Николай Романов за толериране на Сърбия и Гърция за сметка на омаломощаването на България. През 1913 година Николай ІІ подарява българските земи и население в Македония на Сърбия и Гърция, Добруджа – на Румъния, а Източна Тракия – на Турция. Ако не беше Сталин и Коминтернът, бълнуванията на Стоян Новакович – изобретателят на македонизма – нямаше да напуснат главата му и да се материализират през 1944 година във Вардарско. Но бедата е, че тази антибългарска политика продължава да вирее и в днешна Русия – в техните университети и сега се изучава т.нар. „македонски” език. Според Вас, има ли изгледи руснаците да променят неприятелското си отношение спрямо България?

 - Да, но по този въпрос не съм компетентен... Аз говорех за това, което го гледам пред себе си и което го живея. Но на Зимните олимпийски игри в Сочи беше показана картата на Санстефанска България. Македонистите от това бяха попарени.  Но все пак, не бих могъл да говоря за глобалните концепции на Путин. Да останем сериозни... 

За какво мечтае писателят Младен Сърбиновски?

- Първо за здраве и мир, пък след това да се върна в моя Вруток. Дотогава ще дойде и моят приятел, къща до къща, Драгутин Йованович от Канада, и заедно с брат ми и моя приятел Меджит Веапи, ще търсим нашите загубени детски дни. А всеки ден, след вечеря ще пия по една бира пред магазина на Анче и ще говоря с мойте земяци македонци и албанции никой, като досега, да не обръща погледа си като ме види. Това е истинският успех. Баща ми ме образова, нямаше какво повече да ми остави, но ми оставя чист образ. Аз и брат ми, който е психиатър, не смеем най-големия семеен капитал да го измърсим. Той трябва чист да се предаде на нашите деца. 

Върху какви нови книги работите?

 - За Панаира на книгата излезе моят нов роман „Нюйоркчани“, а цяло лято ще чета хубави книги.

                             Едно интервю на Петър МАРЧЕВ

  

 

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Времето в Битоля

Битоля
Битоля - Температура: <b/>13°C
Слънчево
Температура: 13°C
Усеща се като: 13°C
Вятър: север
Сила: лек полъх, 2.1 m/s

Времето със sinoptik.bg

Времето в Охрид

Охрид
Охрид - Температура: <b/>11°C
Слънчево
Температура: 11°C
Усеща се като: 11°C
Вятър: юг
Сила: слаб, 3.6 m/s

Времето със sinoptik.bg

Времето в Скопие

Скопие
Скопие - Температура: <b/>15°C
Слънчево
Температура: 15°C
Усеща се като: 15°C
Вятър: югозапад
Сила: тих, 0.8 m/s

Времето със sinoptik.bg


halba