Атентат ослепява президента Киро Глигоров. Президентът Борис Трайковски загива при самолетен „инцидент“. Скоропостижно си отива и инициаторът на проекта проф. Димитър Галев

Петър МАРЧЕВ

През 2002 година един македонски учен - историкът проф. Димитър Галев - оповестява програма, в която са формулирани принципите за създаване на федерация между България и Р Македония. Направена е пълна историческа, национална и политическа обосновка за необходимостта от създаването на това държавно обединение. Програмата е подкрепена от 203-ма интелектуалци от Вардарската република. Един ден преди

документът да бъде предаден на българските институции, македонският вътрешен министър Любе Бошковски изземва подготвената петиция от дома на проф. Д. Галев в Струмица. Заявявайки, че това не е частен, а държавен въпрос и че самият той и правителството ще работят по него.

За всичко това са осведомени отговорни фактори на ВМРО-ДПМНЕ и президентът Борис Трайковски. След няколко дни проф. Галев е извикан при президента, който води с него продължителен разговор върху идеите, залегнали в програмата. В заключение Трайковски му казва да не предприема нищо без негово знание. Проф. Галев провежда разговори и с редица дейци на ВМРО-ДПМНЕ, без нито един от тях да каже, че идеята е неправилна или невъзможна.

„Тази идея е логична за македонските българи, които чрез конфедерация или федерация с България ще направят първата стъпка към преодоляване на

изкуственото разделение на

българския народ в две държави.

Всякакви други решения ще бъдат краткотрайни и безперспективни. По времето на Берлинския конгрес 1878 година започват систематично да се режат живи части от националния организъм на старото Българско царство. И ако някоя от балканските държави днес има право да се сърди, това е България, защото всички нейни съседи, с помощта на Великите сили, заграбиха части от нейната територия и население.“ – пише Д. Галев в програмата.

Но нека видим - кой е проф. Димитър Галев? Роден е през 1940 г. в Струмица, в родолюбиво българско семейство. Основно образование и гимназия завършва в родния си град, а в Скопие – Педагогически университет с профил „история“. През 80-те години на ХХ век историкът посвещава цяло десетилетие за изследване на историческите събития, станали на територията на Вардарска Македония по време на сръбския кралски режим 1912-1941 г. Плод на това изследване е неговият двутомен труд „Белият терор в Източна Македония 1912-1941". Появата на този труд през 1991 година, когато югославската армия беше принудена да напусне Македония, е равнозначно на истински граждански подвиг. Трудът на Д. Галев бива подложен на остра критика от различни страни в Скопие. В защита на историческата истина през ноември 1992 г. той е предизвикан на телевизионен дебат срещу трима професори (Бл. Ристески, Ив. Катарджиев и Орде Ивановски). Със своите смели и компетентни изказвания Д. Галев спечелва уважението на родолюбивите хора в цяла Вардарска Македония.

От този момент той става един от най-известните борци за истината за Македония и за справедливо решение на Македонския въпрос. През 1993 г. по негова инициатива в Скопие се създава Движение за приятелство между Р Македония и Р България. Движението търси и намира свои партньори в София в лицето на Българския академичен форум с председател арх. Христо Генчев. През 1995 г. Д. Галев заедно с приятели написва едно изложение, предназначено за чуждестранните представители в Скопие и София. В него категорично се заявява, че за „Р Македония няма друг спасителен път освен конфедерация с България; още повече, че в двете страни живее едно и също население с една история, култура и език". Изпращат изложението на президентите Киро Глигоров и Желю Желев. И ето какво се случва…

Кой е Киро Глигоров – благонадежден българин

или просръбски комунист?

Той е роден в комитския град Щип, родно място на Тодор Александров и Ванче Михайлов. В своето развитие еволюира от „благонадежден българин“ /1942/ до „просръбски настроен комунист“ /1943/ и „активист на ЮКП“ /1944/. С идването на комунистите на власт в Югославия той се катери активно по стълбата на административната йерархия. След разпада на титовата федерация бива избран за президент на Македония на 27 януари 1991 година, печели и втори мандат на 19 ноември 1994. По време на своите два мандата се опитва да стабилизира Република Македония; провежда политика на „еквидистанция“ (равноотдалеченост) от всички съседи: Сърбия и Черна гора, България, Гърция и Албания. Въпреки това е на мнение, че „отношенията между България и Македония могат да бъдат и по-добри, но им пречат различни хора, на които това не им харесва, за жалост“. Той смята, че „отношенията между България и Македония трябва да бъдат и ще бъдат много близки, братски“. Когато при президента Глигоров попада изложението на Димитър Галев за федериране на съседните страни, агентите на демоничната УДБА преценяват, че е възникнала опасност. Това е най-логичното обяснение на последвалите събития - на 3. октомври 1995 година срещу Киро Глигоров е извършен атентат! Паркиран на скопската улица „Македония“ ситроен, натъпкан с 20 кг взрив, избухва в близост до преминаващата служебна кола на президента. Шофьорът му загива, а Глигоров е тежко ранен над дясното око, което ослепява. 

Случаят бива вкаран в задънена улица, докато наскоро не проговори синът на македонския президент - Владимир Глигоров, който живее понастоящем във Виена. Според него, след атентата баща му често се е срещал с представители на американското и германското разузнавания, дори и с хора, за които се смята, че са били замесени в заговора за убийството му. Нещо повече - той твърди, че неговият баща е преговарял с атентаторите си. Но с кого и за какво конкретно е преговарял президентът, Владимир не уточнява. Твърде многозначителна е и датата на опита за убийство на Киро Глигоров. Той току-що се е завърнал от Сърбия, където подписва протокол за взаимно признаване с президента Слободан Милошевич. Македонският вътрешен министър по времето на покушението - професорът и президентски кандидат на македонския Социалдемократически съюз Любомир Фръчковски, макар че не направи нищо при първоначалното разследване, много по-късно твърдеше, че „ветровете на този атентат сочат към Сърбия“.

Мощната експлозия в центъра на Скопие се вписва идеално в стила на Белград, с който бившата метрополия се опитва да държи в подчинение избралата пътя на независимостта нейна доскорошна провинция. Първото политическо убийство след 8. септември 1991 година е на македонския вътрешен министър Йордан Миялков. Той загина в мистериозна автомобилна катастрофа край град Враня на 19. декември 1991 година в Сърбия, на път към Белград. Всички подозираха мръсна игра, но сръбската полиция потули случая.

Но нека проследим

какво се случва междувременно с проф. Галев

След като изпраща изложението си до двамата президенти, и особено след атентата, следва остра реакция от страна на властите в Скопие. През 1996 година Движението за приятелство между България и Македония е забранено и започват преследвания срещу неговите членове и съмишленици.

"Веднага след атентата срещу Киро Глигоров много от активистите на Движението за приятелство бяха арестувани. - спомня си македонският българин Илия Стояновски от Скопие. - Сред тях беше и баща ми Йован Стояновски, който по-късно бе вкаран от македонистките власти в затвора, по измислено обвинение."

А Димитър Галев бива уволнен от длъжността окръжен инспектор на просветата в гр. Струмица. Подлагат го на постоянен полицейски произвол. Така започва неговата борба с властите в Македония. Четири години историкът води съдебни дела срещу правителството в Скопие заради неоснователното си уволнение. В края на краищата, той спечелва съдебните дела, но цената е много висока – здравето му е безвъзвратно съсипано.

Все пак, през 2002 година несъкрушимият струмичанин изтупва от праха своята идея за федерация между България и Македония. Както споменахме, предложението му стига до новия президент Борис Трайковски, с когото имат дълъг разговор... След година и нещо, на 26. февруари 2004 в 8:05 часа президентският самолет се разбива в скалистите зъбери на планината Хръгуд. Катастрофата става при лошо време край южния босненски град Столац - на около 40 км от Мостар и 80 км от Сараево. Самолетът е трябвало да се приземи на летището в Мостар в 8:30 ч, но в 7:58 ч от контролната кула изгубват връзка с пилотската кабина, а по-късно машината се изгубва и от екраните на радарите. Борис Трайковски трябвало да вземе участие в международна конференция за инвестиции в Югоизточна Европа в град Мостар. Части на СФОР веднага се включват в спасителната операция, но според източници от Босна самолетът е паднал в минирана зона, което допълнително затруднило работата на спасителните екипи. Останките на самолета - 25-годишен Super King Air 200, подарен на македонската армия от САЩ - били открити точно на границата между селата Берковици и Битоня в Република Сръбска и град Столац, който е на територията на Федерация Босна и Херцеговина и се контролира от хърватите. Официалната версия, разпространена години по-късно от Омер Кулич, ръководител на разследващия инцидента босненски екип, е такава: „Калпави пилоти и диспечери са причинили катастрофата на самолета на македонския президент. Не е имало терористично нападение, експлозия или пожар.”

Въпреки изявленията на бошняците, вече повече от шестнайсет години след смъртта на Борис Трайковски в македонското общество витаят съмнения за атентат и

умишлено сваляне на самолета на президента.

Още повече, че пилотската кабина на президентския самолет е запазена в отлично състояние, което противоречи на официалната версия, че машината се е врязала челно в скалистия зъбер.

„Това бе атентат. – твърди журналистът Митко Георгиев от Струмица. - Повече от сигурно беше, че Борис Трайковски щеше да добие втори мандат за президентския пост. Той бе човек, желан от народа си. Политиката, която водеше, бе съединението на Изтока и Запада, изграждане на коридор № 8, т.е. на връзката с България, отстояване самостоятелността на македонската държавна политика, която цялостно противоречи на сръбско-гръцките интереси. За тази политика той плати със своя живот.”

Нещо повече - Игнат Панчевски, адвокат на семейството на Трайковски, твърди че има доказателства, че президентът на Македония е бил убит след самолетната катастрофа. "Имам доказателство как човек от президентския екип е говорил в продължение на 30 минути по мобилния си телефон след свалянето на самолета. Той бил с два счупени крака, но е успял да се свърже със семейството си...” – казва Панчевски. Адвокатът настоява, че притежава аудио и видеозапис от самия атентат. И че съществуват сателитни снимки как самолетът на Трайковски е свален от военен изтребител. Панчевски твърди още, че всички пътници в самолета са били живи след свалянето на самолета, но след това са жестоко избити от военен патрул, а труповете им били подпалени с напалм.

Сензационните твърдения на македонския адвокат му донесоха куршум в левия крак – през 2013 година той бе прострелян в скопския квартал „Бутел“, където живее. А миналата година, след съмнително кратко „заболяване“ юристът почина на 69 години, отнасяйки в гроба тайната за убийството на президента Трайковски…