Д-р инж. Круме Андреев дойде от Велес, за да ни научи да обичаме България

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Инж. Круме Андреев наскоро успешно защити докторска дисертация на тема „Подобряване на функционални параметри на системи за управление на безпилотни летателни апарати“ във Факултета по телекомуникации, катедра „Радиокомуникации и видеотехнологии“ на ТУ. „Роден съм и израснах в град Велес, Република Северна Македония. – разказва той. - От 2009 година живея, уча и работя в Република

България. Възпитаник съм на Техническия университет – София. Бакалавърска и магистърска степен получих в Транспортен факултет, катедра „Въздушен транспорт“. Дойдох в България, защото знаех, че ще намеря среда, създадена от общата ни история, език, култура, стремежи и надежди. И защо споделям всичко това? Защото бях убеден, че в ТУ ще получа най-подходящото за мен висше техническо образование и ще стана добър инженер. Решението ми да дойда в България бе естествено и силно, защото знаех историята ѝ и много от нещата, които карат всеки българин да се гордее с нея. Знаех и за всички непомерни усилия и жертви, които България е направила в опита си да постигне мечтата на един народ – всички българи под една стряха. Това се помни и не се забравя. Знаех също и за братя Миладинови с техните „Български народни песни от Македония“, както и написаното в „Сръбски и хърватски свидетелства за българската народност в Македония“. Чел съм и за Григор Пърличев, Райко Жинзифов, Йордан Хаджиконстантинов-Джинот, Пейо Яворов, Христо Силянов, Борис Дрангов, Симеон Радев и други, както и стихотворението „Там“ от Иван Вазов, посветено на Македония, в част от което възторгът е изразен по следния начин: Искаш ли да посетиш страна, пълна с бляскави предания, люлка на велики имена… де в шумящите гори дъхат сладки благовония… де небето пуща благодат, де е общата хармония… иди ти, о, брате, в Македония!

Така виждам аз България сега!“

Като 7-годишно момче Круме е заведен от татко си на ексхумирането на тленните останки на избитите от титовите комунисти граждани на Велес по време на Кървавата Коледа през 1945 година. Всички те са разстреляни без съд и присъда – само заради българското си самосъзнание!

„Тогава попитах баща си къде сме, какво се случва? – спомня си Круме. – Татко ми отговори, че по-късно ще разбера всичко. Наистина, после разбрах, че сред погребаните в масовия гроб от техните убийци е бил и братът на моя прадядо – Владо Стоилков Андреев…“

За съжаление, в останалите краища на Вардарско не се охрабряват да последват примера на велешани и да погребат по християнски своите предци, избити защото са българи. А те са били над 30 000 души…

„На опонентите ще кажа - незнанието на истината не е присъщо само за близките до България паралели и меридиани, то шества и на други места по света. – завършва мъдро д-р инж. Круме Андреев. - Но това е поправимо, чрез достатъчно искрени чувства, време и усилия от двете страни, т.е. бедата е поправима.“