Гласът на България

Национален новинарски портал

   ГЛАСЪТ НА МАКЕДОНИЯ

Споделете ме

Историкът Евгений Еков откри архивни „компромати“ за Павел Шатев и Панко Брашнаров

pavГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Новооткрити в архива документи показват, че двама от лидерите на създадената през 1944 - 1945 година комунистическа титова Македония са били български екзархийски учители. Новината бе произведена от историка и архивист Евгений Еков, който откри архивни „компромати“ за Павел Шатев и Панко Брашнаров. Първият министър на правосъдието на Народна федеративна република Македония Павел Шатев и

заместник-председателят на Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония /АСНОМ/ Панко Брашнаров са написали през 1912 г. молби до Българската Екзархия с искане да бъдат назначени за учители.

„Попаднах случайно на двете автентични молби, отправени до Екзарх Йосиф I, докато правех проверка за един друг учител на Екзархията Георги Иванов от Неврокопско. – разказва Евгений Еков, който е главен експерт в дирекция “Централен държавен архив” при Държавна агенция “Архиви”. - Едната е от юли, а другата от октомври 1912 г. Досега те не са били публикувани или обнародвани никъде.“

Първата молба е написана с калиграфски почерк от видния деец на националноосвободителното движение в Македония и Одринско д-р Павел Шатев /1882 - 1951 г./ – единственият оцелял от групата българи, станали известни като Солунските атентатори. През 1903 г. той заедно със своите другари извършват атентати срещу френския кораб „Гвадалкивир“ в пристанището на Солун и клона на Отоманската банка. Шатев оцелява по чудо и е изпратен на заточение. Впоследствие през 1908 година при Младотурската революция, благодарение на Григор Начович получава амнистия и след освобождението си заминава да учи право в Брюксел.

„След завършване на висшето си образование през лятото на 1912 г. Павел Шатев се завръща в Македония и отправя „молба на един горещ българин“, както е написано в писмото, до българския Екзарх Йосиф I в Цариград. В писмото си той посочва, че неговият дълг на българин, който е получил високо за времето си образование в университета в Брюксел, му повелява да продължи да работи за просперитета на българите в Османската империя. Шатев моли да бъде назначен на подходящо място – учителско в Солун или Цариград, което съответства на придобитото високо образование“, посочва Евгений Еков.

Изследователят посочва, че молбата на Павел Шатев е чута, за което свидетелства един друг документ.

„Такъв тип документи – постановления на Българската Екзархия са много редки в добре съхранения архивен фонд на Екзархията. Този документ е уникален и с това, че в първа точка се постановява Павел Шатев да започне работа като учител по български език и литература. Цялата кореспонденция, която е водена по онова време е на правописната норма на българския език“, подчертава историкът.

Другото уникално прошение е написано от Панко Брашнаров /1883 - 1951 г./, родом от Велес – съседен град на Кратово, откъдето е Шатев.

„Писмото е написано на 3. октомври 1912 г., буквално два дни преди започването на Първата балканска война /1912 - 1913 г./, което обяснява,dg защо остава без последствия. В него той иска от Екзарх Йосиф I да бъде назначен за подходящо място в някое от поверените му училища. По това време само екзархът е имал правото да назначава за по една година учителите“, отбелязва Евгений Еков.

Брашнаров търси спасение в България след окупирането на Вардарска Македония от сръбските кралски войски. През 1914-1915 г. завършва Висш педагогически курс, след което е мобилизиран в редовете на българската армия и участва в боевете срещу съглашенските войски при Дойран. След демобилизацията се завръща в родния си град Велес, но отказва сръбското предложение да стане учител и се занимава с различни дейности като самонает.

„Постепенно Панко Брашнаров се обвързва с комунистическото движение. Комунистическата партия е единствената в кралството на Сърби, хървати и словенци, която говори за правото на самоопределение на населението на Вардарска Македония, третирано от властите в Белград като „прави“ /истински/ сърби. Впоследствие Брашнаров се включва и в коминтерновската прокси-организация ВМРО обединена, създадена да пропагандира идеята за македонска нация, която е отделна от българската“, обяснява Еков.

Така се стига до 2. август 1944 г., когато Брашнаров участва в заседанието на АСНОМ и е избран за негов заместник-председател. На този пост той остава до свалянето му през 1948 г.

Виждайки неистовия терор и преследване на всичко българско, през 1948 г. Панко Брашнаров и Павел Шатев, който по това време е първият министър на правосъдието на Народна федеративна република Македония и депутат от Куманово, пишат писмо до ЦК на БКП. То е предадено чрез български дипломат. В него те призовават България да предприеме спешни мерки за защита на българите в НФРМ, защото българският елемент е подложен на тотално изтребление чрез незаконни убийства, изпращане в лагери и затвори. Писмото става достояние на югославските служби за сигурност на диктатора Тито. Двамата са арестувани. Панко Брашнаров е изпратен през 1950 г. в зловещия концентрационен лагер на остров Голи Оток, където умира година по-късно. Трагична е съдбата и на Павел Шатев. Той е освободен от заеманите постове и вкаран в затвора; след близо година зад решетките той се разболява тежко и е поставен под домашен арест в Битоля. Една сутрин го намират издъхнал на градското сметище...

„Сделката, която и двамата сключват с адептите на коминтерновския македонизъм и Югославия, е платена с най-високата цена – техния живот. Панко Брашнаров и Павел Шатев остават доказани българи през целия си живот – от раждането си, през 1912 г., когато пишат на Екзарха, до трагичната си гибел“, подчертава Евгени Еков.

 

------------------------------------------

Бел. ред. Публикацията е по материали на БГНЕС и със специалната препоръка на Евгений Еков. На първата снимка са Павел Шатев и жена му Вера, снимани от известния български майстор Иван Карастоянов.

 powe

   

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Времето в Битоля

Битоля
Битоля - Температура: <b/>18°C
Предимно слънчево
Температура: 18°C
Усеща се като: 18°C
Вятър: север
Сила: слаб, 4.9 m/s

Времето със sinoptik.bg

Времето в Охрид

Охрид
Охрид - Температура: <b/>18°C
Предимно слънчево
Температура: 18°C
Усеща се като: 18°C
Вятър: северозапад
Сила: слаб, 5.1 m/s

Времето със sinoptik.bg

Времето в Скопие

Скопие
Скопие - Температура: <b/>17°C
Слънчево
Температура: 17°C
Усеща се като: 17°C
Вятър: североизток
Сила: слаб, 4.3 m/s

Времето със sinoptik.bg