Само за 10 дни комитите на ВМРО и петричани отблъснаха редовната гръцка армия в необявената война

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

На 19. октомври 1925 година при граничен инцидент, докато наши граничари копаят кладенец, гръцки граничен патрул започва да се заяжда, че копаем окопи. При граничен пост №1 в Беласица гръцки войник провокативно влиза в българска територия и след предупреждение е застрелян от български граничар. Гръцки граничари се опитват да приберат тялото и започва престрелка. Освен убития гръцки граничар,

един гръцки офицер е тежко ранен. Случаят представлява очевидна умишлена провокация от страна на гърците, които си търсят повод да нападнат България, възползвайки се от нейната изолация и липсата на армия след Първата световна война. Премиер е генералът българомразец Теодорос Пангалос. На 22. октомври, без да обявява война, той заповядва на VI гръцка дивизия, разположена край Сяр, да нахлуе в България. Девет батальона с планинска артилерия, картечници и минохвъргачки прекосяват българската граница на фронт от 30 км и навлизат на 10 - 12 км в страната. Нахлуват в крайграничните села и започват да безчинстват. С болния си мозък ген. Пангалос си въобразява, че е дошъл моментът да осъществи гръцката Мегали идея за Велика Гърция.

Българското правителство се опитва по мирен начин с посредничеството на Обществото на народите да уреди започналият военен конфликт. В това време войводата Георги Въндев от ВМРО е в поробената от сърбите Македония с чета. Когато чува гърмежи на оръдия откъм Беласица, веднага се обажда на генерал Протогеров в София. Заповедта е да се защити град Петрич. Въндев с над 100 четници бързо се връща от Струмишко. Прави се защитен обръч около Петрич. На 23. октомври войводата образува щаб на ВМРО, като за помощник бил извикан от позицията околийският военен инструктор кап. Борис Бунев, брат на героинята Мара Бунева, която три години по-късно застрелва на алеята до Камен мост на Вардар в Скопие мъчителя на българите Прелич. За два дни е мобилизирано всичкото мъжко население на града и селата наоколо. За отбраната на Петрич Организацията успява бързо да събере около 4 500 четници, разделени в пет отряда. След ожесточени няколкодневни сражения те не само успяват да спрат гръцкото настъпление, но и на някои участъци на фронта гърците са разбити и минават в бягство. При това цял един гръцки полк, отделил се от основните сили, е обкръжен и разбит от дейците на ВМРО. На 27. октомври ОН разпорежда на Гърция незабавно да прекрати военните действия срещу България и изпраща към района военни представители на Англия, Италия и Франция. На 28. октомври гръцкото правителство издава заповед за изтегляне на своите войски от българска територия. Гръцката армия се изтегля безславно, понесла поражение не от редовна войска, а от мобилизирани чети на ВМРО, селяни и доброволци.

На 29. октомври Съветът на ОН назначава специална анкетна комисия да разследва конфликта. Анкетната комисия констатира, че са опожарени 12 български села, 15 000 бежанци са напуснали родните си места, а цивилните жертви от Петрич и околните села са около 40 души. На основата на доклада на комисията Общото събрание на ОН осъжда Гърция като агресор и отрежда да бъдат заплатени на България репарации в размер на 30 млн. лв.

Така приключва необявената 10-дневна война между Гърция и България и за пръв и последен път едно решение на ОН е изпълнено и влиза в сила. В тези събития България показва, че макар и разоръжена и без армия, има народ, който е сплотен и готов да спре всеки агресор. Четите на ВМРО и местното население, подпомогнато и от малцината български граничари с 3 картечници и един взвод пехота за 7 денонощия прогонват гръцките неканени гости и спасяват честта на България. Петрич е спасен от гръцка окупация и опожаряване. Няколко месеца по-късно гръцкият министър-председател ген. Пангалос е свален от власт.