Вместо предупреждение към новите политици: Вие бихте ли разговаряли за общ бизнес с човек, който вече ви е преджобил?!

Стефан БАКЪРДЖИЕВ

Като спечелиш избори не значи, че веднага ставаш по-умен и специалист по всички въпроси. Опитите на хора като Кирил Петков да решат спора с РСМ по свой начин ще създават нови проблеми. Някогашните „Източен“ и „Македонски“ въпрос днес са по-скоро „български въпрос“. В преговорите с РСМ днес решаваме „българския“ въпрос. Защото РСМ за себе си е решила „македонския въпрос“ - има своя

антибългарска национална концепция от югославско време и наскоро я препотвърди. В нея северомакедонците смятат, че през вековете в областта Македония, за чийто говорител са се самообявили, никога не е имало македонски българи. Според тях по тези земи са се появявали от време на време само „татарите“ на Първо, Второ и Трето българско царство, за да тероризират „чистите“ македонци. Така че, ако не говорим за история със съседите, то трябва да приемем, че двата милиона днешни българи с корени в областта Македония нямат български произход. Ако не говорим за история, излиза, че съседите са в правото си да търсят малцинство в България и дори да полагат усилия да „дебългаризират“ тия два милиона днешни българи – така, както дебългаризираха хилядите македонски българи в РСМ след 1945 година. От нас се очаква да легитимизираме тяхната концепция и да помогнем на Европа да позабрави старите си грехове, така както винаги е ставало в последните 120 години, и то винаги за наша сметка, независимо дали сме виновни или не…

Да не говорим за история с РСМ, за да вдигнем ветото означава да признаем пред Европейския съюз, че генезисът на всички наши национални субекти е сбъркан. В континюитета на държавата ни ще се вмъкнат чужди царства. Македонските славяни трябва да отпаднат като държавотворни и като елемент от българската нация. Езикът ни ще е лишен от част от корените си, културата – от богатството си. За Църквата ще избледнеят най-славните ѝ страници. Като не говорим за история, ще позволим да оспорват нашето настояще и бъдеще.

Ако се съгласим да не говорим за историята на северомакедонския идентитет и език, така както те неслучайно искат, то значи да не говорим за нашия идентитет и език. България трябва да настоява да се говори за идентитета и езика на македонските славяни. Защото мнозинството от тях днес имат български идентитет и говорят български език, а техните предци са комшиите на днешните северомакедонци. Неслучайно съседите ни не признават да имаме „обща история“ - ключов израз, записан в Договора.  

Ако не говорим за история с РСМ, то с какво тази държава се отличава от другите? Те са фалшифицирали и подменяли българска история и така са навлезли с кални ботуши в настоящето и бъдещето ни. Искането за равноправност, за реципрочност и т.н. в преговорите са несъстоятелни. Да говориш за коридори, полети и инвестиции, спестявайки им това, че оспорват генезиса на нацията и държавата ти, ще заприлича на разговор за общ бизнес с човек, който вече е пребъркал джобовете ти.  

Няма място за импровизации в отношенията с държава, чийто елит е консолидиран десетилетия наред чрез омраза към всичко българско.