Преди 20 години се запознах с един интересен човек от Р Македония. Бизнесмен, оправен и позитивен

Димитър МАНОВ

При едно от първите ми посещения в Р. Македония, преди 18 - 20 години се запознах с интересен човек. Бизнесмен, оправен и позитивен. Разговора за историята започна сам. Казва, че на Балканите македонците са най-далеч от българите. Отговарям му:

- Добре.

Той казва:

- Нищо ли няма да отвърнеш?

Отговарям:

- Твоето мнение е твое право!

Той казва:

- Нас хърватите ни обичат най-много, Тито ни даде държава!

Отговарям:

- Знам, че е така.

Той казва:

- Хърватите ни обичат, жена ми е хърватка!

Отговарям:

- Разбирам, това е хубаво!

Човекът се притесни:

- Ти защо не казваш, че сме българи?

Отговарям:

- Първо съм гост. Второ, не познавам достатъчно добре нито теб, нито семейната ви история, какво право имам да кажа кои сте, какви сте? Това е личен въпрос.

- Абе ти си бил наш човек! - ми казва.

Накратко, след това по негова молба проучих имотите на фамилията му в София. Имаха братовчеди с наследена и реституирана мелница в столицата, но собствеността е била на само един от братята. Така, като разбраха, че не са били излъгани от братовчедите, си възстановиха връзките и контактите...

После намерихме и наградите на прадядото от Опълчението.

Български паспорти нямат, цялото семейство си имат хърватски.

Сега, като се срещнем аз казвам:

- Добър ден.

А той ми отговаря:

- Един народ в две държави!

----------------------------------

Йонкьопинг, Швеция