Преди 20 години се запознах с един интересен човек от Р Македония. Бизнесмен, оправен и позитивен
Димитър МАНОВ
При едно от първите ми посещения в Р. Македония, преди 18 - 20 години се запознах с интересен човек. Бизнесмен, оправен и позитивен. Разговора за историята започна сам. Казва, че на Балканите македонците са най-далеч от българите. Отговарям му:
- Добре.
Той казва:
- Нищо ли няма да отвърнеш?
Отговарям:
- Твоето мнение е твое право!
Той казва:
- Нас хърватите ни обичат най-много, Тито ни даде държава!
Отговарям:
- Знам, че е така.
Той казва:
- Хърватите ни обичат, жена ми е хърватка!
Отговарям:
- Разбирам, това е хубаво!
Човекът се притесни:
- Ти защо не казваш, че сме българи?
Отговарям:
- Първо съм гост. Второ, не познавам достатъчно добре нито теб, нито семейната ви история, какво право имам да кажа кои сте, какви сте? Това е личен въпрос.
- Абе ти си бил наш човек! - ми казва.
Накратко, след това по негова молба проучих имотите на фамилията му в София. Имаха братовчеди с наследена и реституирана мелница в столицата, но собствеността е била на само един от братята. Така, като разбраха, че не са били излъгани от братовчедите, си възстановиха връзките и контактите...
После намерихме и наградите на прадядото от Опълчението.
Български паспорти нямат, цялото семейство си имат хърватски.
Сега, като се срещнем аз казвам:
- Добър ден.
А той ми отговаря:
- Един народ в две държави!
----------------------------------
Йонкьопинг, Швеция