Гласът на България

Национален новинарски портал

   ГЛАСЪТ НА МАКЕДОНИЯ

Споделете ме

Трудни компромиси за членство в ЕС: какво се случва на Балканите и какво общо има Руската федерация с това?

omeftghЮрий ПАНЧЕНКО

47 ранени полицаи, двама от които с тежки наранявания. 11 задържани, сред които непълнолетни. Всичко това са резултатите от митинга, проведен на 5. юли в Скопие, столицата на Северна Македония. Протестиращите се противопоставиха на плановете на правителството да одобри така нареченото френско предложение - компромис, който ще отмени ветото на България и ще позволи на Северна Македония

най-накрая да започне работа по присъединяването си към ЕС.

Този компромис беше изключително болезнено възприет от македонците – въпреки уверенията на правителството, че най-спорните искания на България са избегнати. В същото време обаче този конфликт дава шанс на "приятелите на Руската федерация" - сблъсъците с полицията и атаките срещу сградата на парламента (към нея бяха хвърляни камъни и коктейли Молотов) бяха организирани от македонската партия "Левица“, която многократно беше изобличавана за пряко финансиране от Руската федерация.

Българското вето

Северна Македония кандидатства за членство в ЕС още през 2004 г. Ако не броим Турция, чиято кандидатура де факто е замразена, това е най-дългият път към ЕС в историята. Дълго време пътят към членството на Македония в ЕС беше блокиран от Гърция. Тази пречка беше премахната през 2018 г. чрез болезнен компромис - страната беше принудена да промени името си на Северна Македония. Този компромис позволи на балканската страна бързо да получи членство в НАТО, но не успя с ЕС.

Изведнъж върху преговорите беше наложено още едно вето – този път от България. София обвинява съседната страна в дискриминация на българското малцинство, а също така предявява редица претенции към историческата ѝ политика.

Стигна се дотам, че едно от исканията на България е отхвърлянето на името на македонския език (там го смятат за алтернативен вариант на българския). Вместо това, в документите на ЕС от София предлагат да се използва конструкция като „официалният език на Северна Македония“ или да се постави звездичка след името на езика с подобно пояснение.

Подобни искания са неприемливи за Северна Македония. Страната, която в кратката си история вече два пъти се съгласява на трудни компромиси (освен Преспанското споразумение с Гърция, налице е и Охридското споразумение от 2001 г., което де факто признава албанците за втория държавообразуващ етнос), беше принудена да направи нови, не по-малко трудни отстъпки.

Така че, за много македонци предложенията на България изглеждат като начало на пълно отхвърляне на националната им идентичност. Заедно със Северна Македония заложник на българското вето стана и Албания, чиито кандидатури ЕС обедини в един пакет. Не е изненадващо, че на последната среща на върха "ЕС - Западни Балкани" албанският премиер Еди Рама беше изключително остър и критичен към ЕС.

Ситуацията беше допълнително усложнена от предоставянето на статут на кандидат за членство в ЕС на Украйна и Молдова. Отстрани изглежда смущаващо, че в този случай Брюксел включи турбо-ускорителя, докато за Западните Балкани ситуацията не се е променила от много години.

Освен това, липсата на напредък в европейската интеграция на Балканите явно играе в полза на Руската федерация. През последните години Москва значително засили позициите си в този регион. Така че, Европейският съюз най-накрая сложи ръка на този проблем. Първите опити обаче не бяха особено успешни.

Френско предложение 2.0

Още преди срещата на върха "ЕС - Западни Балкани" стана известно, че Франция, по това време - страната, председателстваща ЕС, е изпратила на България и Северна Македония своите предложения за разрешаване на спора и вдигане на ветото. В същото време Франция не планира да оказва натиск върху България да се откаже от своите искания. Напротив, френският план не изглеждаше особено приятен конкретно за Северна Македония.

В замяна на това България да отмени ветото си, нейните искания трябваше да бъдат включени в процеса на подготовка на Северна Македония за членство, като ЕС гарантира, че Скопие ще приеме всички български искания.

Съвсем очаквано, това предложение беше признато за доста приемливо в София (с изключение на някои популисти, то беше възприето като „най-доброто, на което реално може да се надяваме“), но беше отхвърлено от Скопие (не само опозицията, но и част от коалицията се противопоставиха).

След това, още след срещата на върха, Франция изпрати актуализирани предложения, които трябваше да бъдат по-приемливи за Северна Македония.

Има няколко основни разлики.

Първо, за да се отблокира пътя към ЕС, не е необходимо спешно да се променя конституцията. Предполага се, че за това е достатъчно само правителствено решение, докато промени в основния закон могат да бъдат приети в процеса на преговорите за присъединяване.

Второ, облекчават се изискванията по отношение на съдържанието на тези конституционни изменения. От самото начало България настоява за промени не само в преамбюла, но и в тялото на конституцията. Вместо това, френското предложение предвижда промени само в преамбюла - в него българите да бъдат споменати сред етническите групи, населяващи страната.

Заслужава да се отбележи, че македонската конституция вече споменава редица етнически групи, освен държавнотворческите - това са сърби, бошняци и роми. Това споменаване дава възможност на тези малцинства да кандидатстват за бюджетно финансиране в подкрепа на националната си култура.

Някога отказът българите да бъдат включени в този списък се свързваше както с малобройността на това малцинство /според официалните преброявания, а де факто близо 150 000 македонци са кандидатствали за българско гражданство с мотива, че са етнически българи – бел. ред./, така и с политиката на България за непризнаване на македонския етнос. Вече е известно, че македонското правителство възнамерява да намали отстъпките на България, като наред с тях в преамбюла на конституцията посочи черногорците и хърватите. Това значително улеснява постигането на компромис.

Френският план предвижда разпоредбите на двустранното българо-македонско споразумение (то трябва да бъде подписано в процеса на подготовка за присъединяване към ЕС) да бъдат включени в списъка с искания на ЕС към Северна Македония. Правителството на Северна Македония уверява, че няма да има искания, които биха могли да се считат за атака срещу националната идентичност. Опозицията се съмнява в това - няма гаранции, че България ще се откаже от исканията си във френския план.

Шанс за приятелите на Руската федерация

Отказът на ЕС да притисне България официално да се откаже от своите искания е изключително тревожен сигнал /очевидно – за другите кандидати като Украйна – бел. ред./. И не само за Северна Македония, която по пътя си към Европейския съюз може да се сблъска с искания за все повече отстъпки.

Включването на исторически въпроси в списъка с изисквания за присъединяване към ЕС създава прецедент, който може да има негативни последици и за други страни кандидатки. По-специално за Украйна.

 За македонското правителство ще бъде изключително трудно да изпълни тези изисквания. В крайна сметка, въпреки че има парламентарно мнозинство, промените в конституцията изискват конституционно мнозинство.

Това означава, че този компромис трябва да бъде подкрепен от част от опозицията, която в момента е против подобни отстъпки. Това е възможно - в частност опозиционните партии, представляващи албанското малцинство, нямат такива настроения за защита на македонската идентичност и могат да подкрепят тези промени в името на членството в ЕС.

Не е изключена и по-конструктивна позиция на най-голямата опозиционна сила - партията ВМРО-ДПМНЕ. Тя също така подкрепя членството в ЕС и вече се съгласи да участва в парламентарни консултации по френските предложения. Освен това, няма да има друга възможност в Скопие да чакат още по-изгодни оферти. Това заяви директно холандският премиер Марк Рюте по време на посещението си в Албания. Според него Северна Македония има право да вземе каквото и да е решение относно предложения компромис, но в случай на отказ Албания ще бъде "откъсната" и ще може самостоятелно да води преговори за присъединяване към ЕС.

Основният проблем обаче е, че новите компромисни варианти се възприемат изключително негативно от македонското общество. А протестите срещу френските предложения продължават от около седмица. По-специално, на 6. юли се състоя многохиляден митинг. Следователно партиите, които ще заемат твърда позиция, имат шанс значително да повишат своята популярност.

Митингът на 5. юли беше организиран от ВМРО-ДПМНЕ, но нападението срещу парламента и сбиванията с полицията станаха дело на опозиционната партия "Левица". Това е единствената открито проруска партия в македонския парламент, със символичен брой депутати. Тази политическа сила трудно може да се нарече влиятелна - има само два мандата. Сегашната криза обаче ѝ дава шанс (и в същото време на нейните руски куратори) да засилят влиянието си. И ако успеят руските проксита, това ще блокира пътя на Северна Македония към ЕС, което ще има негативни последици както за региона на Западните Балкани, така и за ЕС. И дори за Украйна.

 

-----------------------------------------

Предишната публикация на този анализ е в „Украинска Правда“

За съжаление, украинският журналист не отчита факта, че не само "Левицата", но и ВМРО-ДПМНЕ са изключително силно зависими както от Москва, така и от Белград. Спомнете си къде избяга предишният лидер на партията Никола Груевски, който в продължение на над 10 години управлява автократично Македония, поставяйки я в тежка международна изолация. Да, Груевич се спаси в Унгария, най-вярното кученце на Кремъл в ЕС. Именно унгарци, вероятно с руски пари, изкупиха едни от най-влиятелните медии във Вардарско, които работеха срещу сближаването между София и Скопие, каквато е руската държавна политика не само от десетилетия, а от векове. 

 

  

 lfswt

   ukraynna

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Времето в Битоля



Времето със sinoptik.bg

Времето в Охрид



Времето със sinoptik.bg

Времето в Скопие



Времето със sinoptik.bg